О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 22.01. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия К. ч. гр. дело № 7247/2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 – ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7693 от 11.09.2014 г. подадена от адв. Н. Н. С., процесуален представител на К. Б. Б. срещу определение № 275 от 27.08.2014 г. на Апелативен съд – [населено място] по в. гр. д. № 141/2014 г., с което се оставя без разглеждане молба вх. № 6367 от 24.07.2014 г. за възстановяване на недължимо платена държавна такса общо в размер на 1952, 50 лв.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, иска се отмяната му и връщане на недължимо- платената държавна такса.
Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С искова молба вх. № 1665 от 08.03.2013 г. жалбоподателят е сезирал Добричкия окръжен съд с искане да му бъде заплатена сумата от 32625, 10 лв., съставляваща обезщетение за 10 г. трудов стаж като съдия на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
С разпореждане № 588 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 207/2013 г. по описа на Окръжен съд [населено място] на ищеца му е указано да представи документ за внесена по сметката на съда държавна такса. С молба вх. № 2300 от 04.04.2013 г. жалбоподателят е представил доказателства за изпълнение на дадените му указания.
Решение № 547 от 18.12.2013 г. Окръжен съд [населено място] отхвърля като неоснователен предявения от жалбоподателя иск, което е потвърдено с решение № 60 от 07.07.2014 г. на Бургаския апелативен съд.
С молба вх. № 6367 от 24.07.2014 г., адв. С. като процесуален представител на ищеца К. Б. е поискал съдът да му възстанови неправомерно внесените държавни такси за водене на делото пред двете съдебни инстанции. В молбата се изтъква , че предявеният иск по делото е за обезщетение по чл. 225,ал.1 ЗСВ . Предвид препращащата разпоредба на чл. 229 от същия закон , за неуредени въпроси се прилага КТ и следователно по тези производства държавна такса не се дължи.
С обжалваното определение № 275 от 27.08.2014 г. апелативният съд оставя без разглеждане искането за възстановяване на държавната такса с мотивите, че разпореждането на първоинстанционния съд, с което искова молба вх. № 1665 от 08.03.2013 г. се оставя без движение с указание да се внесат дължимите държавни такси не подлежи на обжалване с частна жалба и за него е приложим реда по чл. 253 ГПК, т. е. разпореждането може да се обжалва само заедно с първоинстанционното решение и след като в своята въззивна жалба ищецът не е навел оплакване за недължимост на събраната държавна такса право му да иска това от съда по – късно е преклудирано.
Определението е неправилно.
Апелативният съд е бил сезиран с искане по чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/ за връщане на неправилно внесена държавна такса. Събраната от съдилищата държавна такса по предявен иск има характер на публично държавно вземане. Правоотношението, касаещо събирането на държавна такса за предявена искова молба също е публично по своя характер и се развива между съответния орган на съдебна власт и лицето, търсещо съдействие в защита на нарушеното си право. Ако таксата е недължимо платена, то същата подлежи на връщане съгласно чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна. В случая Апелативният съд е смесил материалноправното правоотношение между страните, предмет на делото пред двете съдебни инстанции с публичното правоотношение по събиране, респ. връщане на недължимо платена държавна такса. Ето защо неправилно е оставил без разглеждане молбата за възстановяване на внесената държавна такса . Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Бургаския апелативен съд за произнасяне по молбата.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 275 от 27.08.2014 г., с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустима молба вх. № № 6367 от 24.07.2014 г. на К. Б. Б. за възстановяване на недължимо платена държавна такса и
ВРЪЩА делото на Апелативен съд [населено място] за произнасяне по молбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: