О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
С., 23.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.01.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. РУСЕВА
ВЕЛСЛАВ ПАВКОВ
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Х. Н. от [населено място],чрез пълномощника си адвокат Х. Т. Х., против решение №482 от 20.10.2011г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№576/2011г. по описа на същия съд,в частта му,с която се отменя решение решение №70/т.VІІстр.83-84 от 23.06.2011г. по гр.д.№2258/2008г. по описа на Добрички районен съд в частта му за отхвърляне на исковете по член 109 от ЗС за премахване на изградените в съседните имоти с кадастрални номера №№72624.627.609 и 72624.617.608 по кадастралната карта на [населено място] пристройки,означени като А и Б на скица приложение №4 към заключението на вещите лица от 18.06.2010г.,намираща се на лист 185 от делото,както и в частта на отговорността за разноските и вместо него е постановено:осъжда В. И. М.,Ж. Х. М. и Г. Н. Х. да премахнат изградените от тях/и от техните праводатели/ пристройки,означени като А и Б на скица-приложение №4 към заключението на вещите лица от 18.06.2010г.,намираща се на лист 185 от делото,в частта им на навлизане в собствения на Г. И. С. и С. В. С.,имот с кадастрален номер 72624.617.609,като са присъдени направените от последните съдебно деловодни разноски по делото.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в обжалваната му част,наречено „приложение”,касаторът заявява,че са налице предпоставките ,предвидени в член 280 ал.1 ,т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като твърди че/цитирам/:
„І.съдът е изградил изводите си в противоречие със задължителното тълкуване дадено в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. за налагане на уеднаквено тълкуване на цитираните текстове на ОСГТК на ВКС.”,
След което се посочва как съдът се е произнесъл в решението си,във връзка с определянето на имота и дефинирането му като поземлен имот по смисъла на член 24 ал.2 от ЗКИР и обект на кадастъра по член 23 т.1 от ЗКИР и се навеждат аргументи,че/цитирам/:
„След като не ясно, къде е границата между имотите по какъв начин жалбоподателката и другите съсобственици пречат на ищците да упражняват правото си на собственост.Правото на собственост е абсолютно,но не е доказано в производството до къде са границите на имота на ищците.
Това е материалноправният въпрот,от значение за изхода на делото/т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,т.е.той е обусловил изхода на делото”,
Като по-нататък в изложението си,касаторът посочва какво е съдържанието на т.1 на горепосоченото тълкувателно решение,както и какво съдържа т.4 от същото във връзка с основанието за допускане на касационно обжалване предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В останалата си част изложение съдържа касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,я именно/цитирам/:
„Добричкият окръжен съд не е обсъдил относимите към спора доказателства,което е в нарушение на съответните процесуални правила,което от своя страна е довело до необосновани изводи от страна на първоинстанционния съд,а оттам и до неправилно приложение на процесуалния закон.
Считам,че това е абсолютно нарушение на процесуалните правила и е предпоставка за допускане на касационно производство.
За сметка на това и окръжният съд ги коментира еднопосочно и това е незаконосъобразно.Ако съдът беше обсъдил горните доказателства,би достигнал до други фактически и правни изводи по същество на спора.”
В заключение,касаторът посочва,че въззивния съд се е произнесъл в противоречие в решение по гр.д.№715/2010г. по описа на Добрички окръжен съд,приложено към изложението,за което няма данни обаче да е влязло в законна сила,както и се прилага определение №8390/24.06.2009г. по адм.д.№8012/3009г.,ІІ отд на ВАС,което е неотносимо към настоящото касационно производство.
Ответниците по касационната жалба Г. И. С. и С. В. С.,и двамата от [населено място],чрез пълномощника си адвокат М. В.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че пристройки А и Б нарушават имотната граница по кадастралната карта и частично заемат площ от имот на ищците,поради което е стигнал до извода,че след като такъв строеж в случая е изграден от ответника в имот,притежаван от ищеца,без да му е учредено някое от посочените в раздел VІ от ЗС вещни права върху чужд имот,съставлява особено съществено посегателство и при констатирането му, ищецът не е нужно да доказва,а съдът да изследва с какво точно такъв строеж му пречи,поради което предявеният иск по член 109 от ЗС в тази му част се явява основателен.
Видно от съдържанието на подробно цитираното изложение на касатора по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,в същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обуслови решаващите изводи на съда,като вместо да съобрази това свое изложение с възприетото от ВКС с горепосоченото тълкувателно решение,касаторът разяснява и анализира съдържанието на последното.В останалата част изложението му съдържа касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.1 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 от ГПК.Правният въпрос,разрешен с обжалваното възззивно решение,съгласно възприетото в т.1 та тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,е този,който е включен в предмета на спора,инидивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил изводите по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Това е така ,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт,ще се направи,едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този правен въпрос,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед изхода на настоящото касационно производството на ответниците Г. И. С. и С. В. С. следва да се присъдят направените разноски по същото в размер на 150 лева,представляващ адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №482 от 20.10.2011г. на Добрички окръжен съд ,постановено по гр.д.№576/2011г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г. Х. Н. от [населено място] да заплати на Г. И. С. и С. В. С. сумата 150 лева/сто и петдесет лева/ разноски по делото за настоящото касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: