1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
С., 23.01. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова т.д. № 60050 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 95402/27.07.2015 г. на ДФ „Земеделие”, [населено място] срещу въззивно решение № 4301 от 18.06.2015 г. по в.гр.д. № 14785/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е отменено решение № І-49-192 от 07.05.2014г. по гр.д. №3985/2012г. на СРС, 49 състав, в частите, в които е признато за установено по исковете с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от Държавен фонд „Земеделие” срещу К. С. И. от [населено място], че К. С. И. дължи на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 5 400 лв., представляваща предоставена по договор №16133213/17.03.2008 г. помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление, ведно със законната лихва от 30.07.2010 г. до окончателното изплащане, и сумата от 88,65 лв. – лихва за забава върху главницата, за периода от 02.06.2010 г. до 29.07.2010 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 02.08.2010 г. по ч.гр.дело № 247/2010 г., Районен съд – Първомай, и тези искове са отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което моли да бъде отменено като неправилно.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният правен въпрос е – неизпълнението на т.3.3(1) от договора, а именно неподаването на декларация за наличния брой животни пред ОД на ДФ „Земеделие”, основание ли е за налагане на санкцията по т.4.1 от същия договор Позовава се на постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 216 от 27.04.2015 г. по т.д. № 4534/2013 г. на ВКС, І т.о.
Ответницата по касационната жалба К. С. И. от [населено място], чрез пълномощника си В. М. М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да отхвърли иска по чл. 422 ГПК, въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор № 16133213/17.03.2008 г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент №1535/2007 г. на комисията от 20.12.2007 г. Установил е, че съгласно договора декларираните от земеделския производител крави са 24 на брой като полагащата й се помощ е 7 200 лв. като са представени доказателства за изплатена от фонда сума в размер на 5 400 лв. на 14.07.2008 г., както и че с пълномощно от 10.09.2008 г. с нотариална заверка на подписите, К. И. е упълномощила дъщеря си да я представлява пред ОСЗ – [населено място], ОСЗГ П., Разплащателна агенция и навсякъде, където е необходимо, във връзка с регистрацията и дейността й като земеделски производител и стопанин на селскостапански животни – крави, в т.ч. участие в европрограми за модернизиране на селското стопанство. Приел е, видно от удостоверение на ДФ „Земеделие” с изх. № 01-6500/22773/18.11.2009г., че през 2009 г. К. И. е прехвърлила своята индивидуална квота (0 кг – квота за директни продажби; 81539 кг – квота за доставки; 48г/кг – референтна масленост) на дъщеря си В. М., като декларираните от К. И. животни през 2008г., за закупуването на фураж на които е отпусната помощта в размер на 5 400лв., са същите, които са декларирани от В. М. през 2009г. и 2010г., като през тези години В. М. се е регистрирала като земеделски производител, а К. И. не се е регистрирала като земеделски производител, предвид тежкото си здравословно състояние, както и че в 2-годишния период (2008г.-2010г.), според условията на договора, броят на животните не само е поддържан, но и е увеличен. С оглед на установените по делото факти, съдът е приел, че съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване волята на страните съдът е приел, че правото да се развали договора пълно или частично поради неизпълнение от страна на земеделския производител, предвидено в т.4 и т.4.1 от договора, възниква, ако животните намалеят без доказани обективни причини след получаване на субсидията, при нецелево използване на паричните средства и при анулирани фактури, тоест при установяване на нарушение на съществените задължения на земеделския производител по договора да поддържа броя на заявените животни и да употреби помощта за закупуване на храна за тях или друга злоупотреба с паричните средства чрез нецелевото им разходване. Останалите задължения по т.т.3.3, 3.4, 3.5 и 3.6 целят обезпечаване на информация за Фонда, че животните са налични и отпуснатата помощ е използвана за целта, за която е отпусната. Видно от задължението по т.3.6 Фондът не е обвързан от предоставената от бенефциента информация, която подлежи на самостоятелна проверка и в тази връзка съдът е приел, че в случая К. И. не е нарушила задължението си по т.3.3 от договора, тъй като декларация точно за тези животни, за които е сключен договор №16133213/17.03.2008г., е подавана на всеки 12 месеца, от дъщерята на К. И., упълномощена да я представлява пред компетентните органи, което се установява от представената анкетна карта на 14.03.2009г.(л.126 от първоинст. п-во), съгласно която В. М. е подала анкетна карта за регистрация на земеделски производител, на гърба на която са изброени номерата на ушните марки на декларираните животни – 23 крави и 4 телета и малачета над 1 г., като номерата на ушните марки на животните – 23 крави, съвпадат с тези, декларирани предходната година от К. И.. През 2010г., 2011г. и 2012г. В. М. отново е подала анкетни карти, като от справката за животни в обекта от 2010г. (доколкото 2011г. и 2012г. са извън процесния период) е видно, че млечните крави са общо 27, като номерата на ушните марки съвпадат с тези от 2009 г., т.е. съдът е приел, че е изпълнено е задължението по т.3.3. от договора. Като основен извод във въззивното решение е, че не е установено никакво съществено нарушение на договора – от представената фактура е видно, че е закупен фураж на стойност 7207,60 лв., няма данни фактурата да е анулирана, броят на декларираните от К. И. животни е запазен и дори увеличен през 2009г. и 2010г., животните обективно са декларирани на всеки 12 месеца, поради което е приел, че обстоятелството, че К. И. не се е регистрирала като земеделски производител през 2009г. и 2010г., а като такъв се е регистрирала дъщеря й, не обуславя право на Държавен фонд „Земеделие” да развали договор №16133213/17.03.2008г. и да претендира обратно предоставената помощ. В тази връзка решаващият извод на въззивния съд да отхвърли предявените искове като неоснователни е, че с оглед осъществената цел на договора – да се подпомогне земеделското производство, като с предоставената сума се закупи фураж и се запази броят на декларираните животни, формалното неизпълнение на задължението по т. 3.4 от договора е незначително за интереса на държавата, като в този случай по аналогия с чл.87, ал.4 ЗЗД не следва да се допуска разваляне на договора, респ. връщане на получените суми, съгласно т. 4.1 от договора.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос – неизпълнението на т.3.3(1) от договора, а именно неподаването на декларация за наличния брой животни пред ОД на ДФ „Земеделие”, основание ли е за налагане на санкцията по т.4.1 от същия договор, в случая не се явява обуславящ за изхода на делото, тъй като решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове, е свързан с формалното неизпълнение на задължението по т. 3.4 от договора, а не на т.3.3 от него, което съдът е приел за незначително за интереса на държавата и по аналогия с чл.87, ал.4 ЗЗД, че не следва да се допуска разваляне на договора, респ. връщане на получените суми, съгласно т. 4.1 от договора. Ето защо в случая не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, тъй като поставеният в него правен въпрос – представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители, не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което в случая не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно по отношение този въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, а оттам и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4301 от 18.06.2015 г. по в.гр.д. № 14785/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, по касационна жалба вх. № 95402/27.07.2015 г. на Държавен фонд „Земеделие” [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: