О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 25.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3600/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] против определение № 418 от 25.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 89/2015 г. на Варненски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за допълване и за изменение на определение № 139 от 18.02.2015 г. по същото дело в частта за разноските, както и в частта, с която по молба на ответниците Й. Й. Н., [фирма], [фирма], „Агенция за защита на човешките права”, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и ЧСИ Я. С. е изменено определение № 139 от 18.02.2015 г. като е оставено без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за производството по в. ч. гр. д. № 89/2015 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с разпоредбата на чл.246 ГПК като е отменил собственото си определение за разноските, което подлежи на инстанционен контрол. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на извода на съда, че производството по чл.121 ГПК няма самостоятелен характер и доколкото с постановеното в неговите рамки определение не се слага край на делото, разноски не се присъждат. В частната жалба са развити и съображения в подкрепа на искането за присъждане на ДДС върху претендираното като разноски адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили отговори от ответниците [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], „Агенция за защита на човешките права” [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място]. В отговорите са обосновани идентични по съдържание становища за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. Всяко от дружествата – ответници е поискало присъждане на разноски.
Ответницата Й. Й. Н. също е депозирала писмен отговор с възражения срещу основателността на частната жалба и е поискала разноски.
Ответникът ЧСИ Я. С. – рег. № 794 КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд не е изразил становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 139 от 18.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 89/2015 г. Варненски апелативен съд е отменил определение № 792/27.10.2014 г. по гр. д. № 672/2014 г. на Добрички окръжен съд, с което е прекратено производството пред този съд и делото е изпратено по подсъдност на Добрички районен съд, и е върнал делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Със същото определение съдът е осъдил ответниците Й. Й. Н., [фирма], [фирма], „Агенция за защита на човешките права”, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и ЧСИ Я. С. да заплатят на [фирма] разноски по делото в размер на 5 396,37 лв.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК по делото са постъпили молби от страните за допълване и за изменение на определението от 18.02.2015 г. в частта за разноските. С молбата на [фирма] е направено искане за допълване на определението с посочване, че ответниците са осъдени солидарно за разноски, и за изменение на определението с допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 6 338 лв., включващ начислен върху възнаграждението ДДС. С молбите на ответниците е поискано съдът да измени определението си като остави без уважение молбата на „Енерго – Про продажби” за разноски поради недължимостта на разноските, произтичаща от несамостоятелния характер на производството по обжалване на определение за подсъдността.
С обжалваното определение Варненски апелативен съд е оставил без уважение молбата на [фирма] и след като е счел за основателни молбите на ответниците, е изменил определението като е оставил без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за производството по в. ч. гр. д. № 89/2015 г. За да се произнесе по този начин, съдът е приел, че няма основание да се присъждат разноски за производството по чл. 121 ГПК, тъй като постановеното в това производство определение разрешава процесуалния въпрос относно подсъдността на спора и няма характер на акт, с който приключва делото в съответната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК. Съдът е посочил, че след като разглеждането на материалния спор продължава, разноските по развилите се частни производства следва да се вземат предвид и да се разпределят между страните с оглед крайния изход на спора. Изложил е и съображения, че в правомощията на съда по чл.248 ГПК е да се произнесе за недължимост на първоначално присъдени разноски, ако присъждането на разноските е в резултат на погрешни фактически и правни изводи.
Определението е правилно.
Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е обусловена от изхода на спора. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а ответникът – при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото – чл.78, ал.2 и ал.4 ГПК. В чл.81 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Приключването на делото по смисъла на чл.81 ГПК е несъвместимо с последваща висящност на исковия процес пред същата или пред предходната съдебна инстанция.
Производството по чл.121 ГПК има за предмет обжалване на определение във връзка с подсъдността. В това производство сезираният с частната жалба съд се произнася относно приложимата към конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на делото не приключва, а продължава пред определения за родово или местно компетентен съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл.78 ГПК е правомощие на този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване на определението за подсъдността. Поради това, че с определението по чл.121 ГПК не се приключва разглеждането на делото по начин, изключващ последващата му висящност, разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение и със същото не се присъждат разноски, както правилно е приел Варненски апелативен съд. В същия смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение № 256/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на І т. о., определение № 311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на ІV г. о., определение № 87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 326/2015 г. на ІV г. о., определение № 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т. о. и определение № 529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4300/2015 г. на ІІІ г. о.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът е нарушил забраната на чл.246 ГПК, отменяйки сам определението си за разноските, което подлежи на инстанционен контрол. С разпоредбата на чл.248 ГПК законодателят е предоставил на съда правомощия да измени и допълни определението си за разноските. В рамките на правомощията по чл.248 ГПК съдът може да отхвърли искането на страната за разноски, ако констатира, че ги е присъдил неправилно поради погрешни констатации за тяхната дължимост, какъвто е процесният случай.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено и с оглед произнасянето в него не следва да се обсъждат доводите в частната жалба, свързани с дължимостта на ДДС върху претендираното адвокатско възнаграждение.
В зависимост от извода, че с определението по чл.121 ГПК съдът не присъжда разноски, разноски не следва да се присъждат и за производството по обжалване на постановеното в производството по чл.121 ГПК определение по чл.248 ГПК. Исканията на ответниците по частната жалба за присъждане на разноски е в противоречие с последователно поддържаните от тях тези за неприложимост на разпоредбата на чл.81 ГПК към определението по чл.121 ГПК и съобразно изразеното в мотивите към настоящото определение не следва да бъдат уважавани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 418 от 25.06.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 89/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :