ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50
София, 25 . ноември 2014 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, Петчленен състав в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия Марчева
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Румяна Папазова
Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 53 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 135, ал. 4 АПК.
Пазарджишкият районен съд е повдигнал препирня с Пазарджишкия административен съд за подсъдност на делото по жалбата на Д. С. Д. срещу заповед № 1547/23.06.2014 на заместник кмета на [община] за изземване на имот № *** в землището на [населено място], съставляващ общински път, заключен между поземлени имоти с №№ ***, *** и *** в същото землище.
Пазарджишкият районен съд приема, че делото не му е подсъдно, тъй като макар и земеделски процесният имот е общинска собственост и съгласно чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ изземването му става по реда на чл. 65, ал. 4 ЗОС, като издадената заповед подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.
Пазарджишкият административен съд приема, че издадената заповед за изземване на земеделски имот е акт по ЗСПЗЗ, поради което съгласно § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК той подлежи на обжалване пред районния съд по реда на АПК.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК намира, че след като чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ препраща пряко към чл. 65 ЗОС, правилата за обжалване на заповедта за изземване на земеделска земя – общинска собственост, са общите по АПК, а това означава, че делата се разглеждат от административния съд по седалището на издателя на заповедта, а постановеното по жалбата съдебно решение може да се обжалва пред Върховния административен съд.
С влизането в сила на § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК, а постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК. Тази разпоредба, действително, е специална спрямо правилата на АПК, уреждащи обжалването на индивидуални административни актове пред съд, но само доколкото индивидуалните административни актове са издадени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не са на министъра на земеделието и храните. Заповедта на кмета на общината за изземване на общински имоти от лицата, които ги владеят или държат без основание не попадат в тази категория, дори когато общинските имоти са земеделски земи. Законодателят не прави разлика в реда на обжалването пред съд на заповедите по чл. 65, ал. 1 ЗОС според вида и предназначението на иззетия имот. Препращащата норма на чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ, която е несамостоятелна, не променя уреденото в чл. 65 ЗОС нито определя заповедите за изземване на земеделски общински имоти в такива по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а напротив установява за приложими правилата на привързаната норма. Отделно стои въпросът, че процесният имот не е земеделски, а общински път – публична общинска собственост.
В заключение, по повдигнатата препирня за подведомственост, следва да се определи, че компетентен да разгледа спора е първоначално сезираният административен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на Д. С. Д. срещу заповед № 1547/23.06.2014 на заместник кмета на [община] е Пазарджишкият административен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3. 4.