О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 26.01.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 56/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. П. от [населено място] срещу определение № 225 от 27.10.2016 г. по т. д. № 2053/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 39 от 29.03.2016 г. по ч. т. д. № 34/2016 г. на Плевенски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на акта като незаконосъобразен. Счита за неправилен извода на първия тричленен състав на ВКС, че с решението, предмет на искането за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, не се разрешава материалноправен спор. Изразява несъгласие и с допълнителните аргументи за недопустимост на молбата за отмяна – че е подадена от ненадлежна страна и че не съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна.
Ответникът по частната жалба – [фирма], с Подем, [община] – моли за оставяне на същата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 28.12.2016 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от С. Д. П. от [населено място] молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Изразено е разбирането, че влязлото в сила решение, постановено на основание чл. 25 З., не попада в обхвата на актовете, за които е предвиден извънинстанционен контрол по чл. 303 ГПК. Недопустимостта на молбата е аргументирана допълнително с това, че молителят няма качеството на надлежна страна в охранителното производство и че молбата за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, а доводите в нея са относими към законосъобразността на решението на Общото събрание на съдружниците и към правилността на решението на Плевенски окръжен съд, постановено в производството по чл. 25 З..
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита, т.е. предмет на отмяната могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Това следва както от тълкуването на посочената норма и от естеството на института на отмяната, така и от задължителната съдебна практика по този въпрос – т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г., което макар и прието при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., е запазило значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения.
В настоящата хипотеза посочените изисквания не са налице.
Искането за отмяна касае решение, постановено в едностранно регистърно охранително производство. Макар да се ползва със стабилитет (по аргумент от разпоредбата на чл. 538, ал. 3 ГПК), този акт не формира сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор, като защитата срещу неговите последици е възможна единствено чрез предвидения в чл. 537, ал. 2 ГПК ред, но не и посредством извънинстанционното производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. С оглед на това, молбата за отмяна е процесуално недопустима, както правилно е преценил и първият тричленен състав на ВКС. Ето защо, постановеното от него определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото настоящият състав приема, че молбата е насочена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, не обсъжда изложените в определението допълнителни аргументи за недопустимост на същата и доводите на частния жалбоподател в тази връзка.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 225 от 27.10.2016 г. по т. д. № 2053/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: