6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
[населено място], 28.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети и първи октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1885 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ Г. С. – П. Г. „ , против решение № 1795 / 08.11.2012 год. по т.д. 839 / 2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение , 5 състав, с което е отменено решение от 06.03.2009 год. ,постановено по гр.д.№ 2189 / 2006 год. на Софийски градски съд , ТК, VІ – 2 състав, при допусната очевидна фактическа грешка с решение № 1228 / 26.05.2009 год. по същото дело , като вместо това са отхвърлени предявените от касатора против ЗД [фирма] частични искове с правно основание чл.399 ал.2 ТЗ /отм./, за заплащане на застрахователно обезщетение , за увредено или напълно погинало при възникнал на 31.10.2005 год. пожар имущество – собственост на ищеца , съответно 15 хил. лева за вреди на производствена сграда / частичен иск при пълен размер на вземането 95 хил. лева / и 85 хил. лева за погинали авточасти и сервизно оборудване / при пълен размер на вземането 290 хил. лева /, на основание сключен между страните застрахователен договор от 27.04.2005 год.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.116 ал.1 ГПК / отм. / – с оглед решаващият извод за отхвърляне на исковете , поради неустановена активна материалноправна легитимация на ищеца , като наведените пред въззивната инстанция факти – за осъществено в хода на въззивното производство оттегляне от застрахования на уговорката за изплащане застрахователното обезщетение в полза на трето лице / [фирма] / и кумулативно изходящото от последното изявление , че няма да се ползва от уговорката в застрахователния договор да е ползвател на застрахователното обезщетение – въззивният съд е счел относими към недопустимо във въззивната инстанция изменение на основанието на иска, поради което и ирелевантни .
Ответната страна – ЗД [фирма] – оспорва касационната жалба , като счита че не са обосновани основания за допустимост на касационното обжалване . По същество в отговора си оспорва наличието на предпоставките , при които са формулирани въпросите на касатора, като некореспондиращи с фактическата и правна страна на спора .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
При първоначалното въззивно разглеждане на спора, след уважаване на исковете от първоинстанционния съд , едва в писмената защита по делото , ответникът е противопоставил възражение за липса на активна материално-правна легитимация на ищеца да претендира застрахователното обезщетение . За последното ответникът изхожда от включена в застрахователния договор уговорка между страните по спора , за изплащане застрахователното обезщетение в полза на [фирма] , както и от факта на възникване на застрахователното събитие към момент , към който сключеният между банката и касатора договор за кредит, обезпечен чрез ипотека на застрахованото имущество , е в сила . Считайки възражението основателно, без да отмени хода по същество и предостави на ищцовата страна право на становище и защита, вкл. с представяне на доказателства за това , въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил исковете . С реш. № 219 / 14.02.2012 год. по т.д.№ 837 / 2010 год. , предвид това му съществено нарушение на принципа за осигуряване равенство на страните в процеса / чл.4 ал.2 ГПК отм./ , състав на ІІ т.о. на ВКС е отменил въззивното решение и върнал делото за ново произнасяне от въззивния съд , с указване , че следва да бъдат съобразени и възникнали в хода на производството факти, релевантни спрямо материалноправната легитимация на ищеца и конкретно по твърдението му , ако би се доказало , че правата на банката като ползувател са отпаднали с прекратяването на договора за кредит / на 07.10.2007 год. /, когато ищецът е погасил задълженията си към банката, в обезпечаване на които е и уговорката по застрахователната полица. В мотивите на касационното решение е посочено , че съдът следва да има предвид, че съгласно чл.22 ал.1 ЗЗД , задължение на застрахователя към застрахования ще възникне, ако последният отмени уговорката в полза на третото лице / бенефициера /, преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея , както и ако самият бенефициер се откаже от уговорката в негова полза , като при имуществена застраховка застрахованият може да посочи нов бенефициер или сам да получи застрахователното обезщетение .В съответствие с тези мотиви и при новото въззивно разглеждане на спора , са предприети кумулативно и двете действия – изявление на ползвателя , че няма да се ползва от уговорката , кумулирано с изявление на самия обещател, че оттегля същата . Тези обстоятелства, обаче, респ. кореспондиращите им правни последици, въззивният съд е приел за промяна в обстоятелствената част на иска, водеща до промяна на основанието му, с оглед което ирелевирал същите и поради притежавано от трето лице , към момента на застрахователното събитие , право да получи застрахователното обезщетение / [фирма] / отхвърлил исковете , поради недоказана активна материално – правна легитимация на ищеца за тяхното предявяване .
В обосноваване на касационното обжалване касаторът формулира следните правни въпроси , разгледани в настоящото изложение в заявената им от същия поредност :
1/ Длъжен ли е въззивният съд ,при новото разглеждане на делото да съобрази указанията ,дадени от ВКС в отменителното му решение , по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон ? Въпросът е зададен в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, с цитиране решения задължителна и казуална съдебна практика, както и с формално позоваване на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Задължителните указания на отменителното решение на касационната инстанция касаят осигуряване от въззивния съд на равенство на страните в процеса, с оглед наведеното след устните състезания възражение на ответника, прието за основателно и обусловило първото въззивно решение . Решаващият извод на въззивния съд при новото разглеждане на делото е основано на процесуална норма – чл.116 ал.1 ГПК / отм./, по която касационното решение не съдържа указания , нито съдържа / а и не би могло / такива , по отношение конкретно настъпилите в хода на новото въззивно производство факти / изявление на ползвателя , че няма да се ползва от уговорката , кумулирано с изявление на самия обещател, че оттегля същата / , с наличието на които и в отношение към процесуалната легитимация на ищеца въззивният съд е обусловил недопустимост на изменение на иска , ирелевирайки ги като относими факти към изначално заведения такъв . Предвид непокриване общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, излишно , а и невъзможно е разглеждането на сочените допълнителни селективни критерии , тъй като за последното е необходимо те да кореспондират с релевантен за изхода на спора правен въпрос .
2/ Следва ли въззивният съд да съобрази всички новонастъпили в хода на производството факти – погасяването на банковия кредит , отказа на бенефициента от уговорката в негова полза , оттеглянето от стипуланта на уговорката в полза на банката – заявени с оглед правоизключващо възражение на ответника в хода на въззивното производство ? От значение ли са тези факти за установяване правото на ищеца да получи застрахователното обезщетение в конкретната хипотеза и не следва ли принадлежността на това право да се преценява с оглед установените факти и обстоятелства към момента на приключване устните състезания по делото ?
Така поставените въпроси / п.2.1 по изложението на касатора / са фактологично обусловени от обстоятелствата по делото и предпоставят отговор по правилността на решението и на основанията за правилност , съгласно чл. 281 т.3 ГПК, различни от основанията за допускане на касационното обжалване . Не предпоставят възможността за еднозначен отговор на въпрос по приложението на конкретна процесуалноправна норма , в която съдът да е вложил смисъл различен от вложения от законодателя . Дали посочените факти, доколкото биха били доказани, са релевантни спрямо активната материалноправна легитимация на ищеца и са от естество да обусловят същата , е именно търсеният с иска отговор . Отделно така формулираните въпроси не кореспондират и с решаващите изводи на въззивния съд относно значението на тези факти – не с правните им последици в обективната действителност, а като твърдение, обуславящо различна от първоначално поддържаната процесуалноправна легитимация на ищеца , с което се стига до изменение на исковете по основание , прието за недопустимо .
3 / Съставлява ли изменение на основанието на иска въвеждането на нови факти, твърдени като относими към възникването и изискуемостта на вземането на ищеца , ако същите биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо ? . В останалата си част въпросът е детайлизиран фактологично – относно конкретните факти по отказа на бенефициера да се ползва от уговорката и оттеглянето на уговорката от самия обещател , както и самият факт на погасяването на задълженията по договора за кредит и прекратяването на същия , макар след настъпване на застрахователното събитие – поради което важат преждеизложените съображения в п.2 . Така поставеният въпрос е мотивиран в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с решение, постановено по реда на чл.290 ГПК – № 196 / 12.07.2011 год. по гр.д.№ 1724 / 2009 год. на ВКС , ІV г.о. . С оглед заявената от ищеца изначално процесуална легитимация на носител на правото на застрахователно обезщетение , спрямо която следва да се преценява и естеството на въведените в процеса новонастъпили факти , респ. дали същите са относими към доказването й , макар и към последващ предявяването на иска момент , с оглед чл.188 ал.3 ГПК / отм./ или въвеждат изменение в основанието на иска , така поставеният въпрос покрива изискването за правен въпрос – включен в предмета на спора, като отговорът му – в полза на довод за второто / изменение основанието на иска / – е обусловил решаващия извод на съда за неоснователност на иска , поради недоказана материалноправна легитимация на ищеца , като носител на правото на застрахователно обезщетение . С цитираното съдебно решение, макар в различна от настоящата конкретна хипотеза , е допуснато касационно обжалване и даден отговор на идентичен правен въпрос . Поради това , в тази си част изложението по чл. 280 ал.1 ГПК обосновава основание за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от на страните доводи и възражения и конкретно този на ищеца – за приложение нормата на чл.199 а ал.1 от КЗ вр. с пар.142 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 97 от 2007 год./ – в отговор на въведеното от ответника във въззивна инстанция правоизключващо възражение ?
и
5/ Кому принадлежи правото на застрахователно обезщетение – на застрахования или на банката ,посочена като трето ползващо се лице , чиито права на ипотекарен кредитор върху застрахования имот и трето ползващо се от застраховката лице , са отпаднали, с оглед изплащане от застрахования длъжник вземанията по обезпечения договор за кредит преди приключване на устните състезания по делото ?
По същество тези два въпроса дублират / доразвивайки / посочените в п.2 на настоящото изложение, поради което са съобразими и мотивите за необоснованост на допускане касационното обжалване , изложени в същата точка . Всеки от така поставените два въпроса не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия не е обусловил решаващите изводи на съда , с оглед приемането от въззивния съд на фактите, от които ищецът извежда възникнало , макар в хода на съдебното производство, материално право на застрахователно обезщетение , към недопустимо изменение основанието на иска и като такива , ирелевантни за обуславяне материалноправната легитимация на ищеца . Въззивният съд не е излагал мотиви по приложението на чл.199а ал.1 КЗ, нито чие би било правото на застрахователно обезщетение, с оглед правните последици на осъществилите се в хода на производството факти по отказ на бенефициера да се ползва от клаузата в негова полза , кумулативно с изявление и на стипуланта / застрахования / за оттегляне уговорката в полза на ипотекарния кредитор. Поради непокриване общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, ненужно , а и невъзможно е разглеждането на сочените допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Следователно , касационното обжалване следва да се допусне единствено по поставения в п.3 на настоящото изложение правен въпрос , в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1795 / 08.11.2012 год. по т.д. 839 / 2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение , 5 състав .
УКАЗВА на ЕТ „ Г.С. – П. Г. „ в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса от 2 000 лева .
След представяне доказателство за плащането или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :