2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 29.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 268 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. Д. Д., с адрес в [населено място], против определение № 3169 от 16 октомври 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 4690/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 63173 от 8 май 2018 г. на жалбоподателя срещу определение от 13 април 2018 г. по гр.д. № 8165/2015 г. по описа на Софийски градски съд за оставяне без уважение искането за отвод на съдията-докладчик и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че постъпилата частна жалба вх. № 63173 от 8 май 2018 г. на Д. срещу определение от 13 април 2018 г. по гр.д. № 8165/2015 г. по описа на Софийски градски съд следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, тъй като същата е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което е оставено без уважение направено от жалбоподателя искане за отвод на съдията-докладчик, разглеждащ делото.
Частната жалба е неоснователна.
Изводът за процесуалната недопустимост на частната жалба е в съответствие с правилата на процесуалния закон. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК определенията на съда, които подлежат на самостоятелно обжалване пред горестоящия съд, биват две групи – такива, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, и такива, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона. Определението на съда, с което е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав, не попада в нито една от предвидените в закона хипотези. Съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 23 ГПК, законоустановената процедура за отвод определя като компетентен да се произнесе съответният съдия, респективно съдебният състав, на когото е възложено да разгледа конкретното дело, и изрично законът не определя обжалваемостта на съдебния акт, постановен в процедурата по чл. 22, ал. 2 и чл. 23 ГПК. Определението, постановено по този ред, не е и преграждащо за развитието на делото, поради което самостоятелно не подлежи на инстанционен контрол. Отказът на съда да се отстрани от разглеждане на делото с оглед възможността наличието на някоя от предпоставките на чл. 22, ал. 1 ГПК по отношение на член на съдебния състав да се отрази върху правилността на съдебния акт по съществото на спора, може да бъде проверен при инстанционна проверка на този акт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3169 от 16 октомври 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 4690/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: