Определение №50 от 29.1.2019 по ч.пр. дело №293/293 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50

гр. София, 29.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 293 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Р. П. и Т. Р. П. срещу определение № 248 от 24.7.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 220 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено определение № 1277 от 29.06.2018 г. по ч. гр. д. № 10005/2018 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество против касаторите за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска 749 609,84 лв., чрез налагане на поисканите от комисията обезпечителни мерки. Касаторите твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят да бъде допуснато касационното му обжалване, да бъде отменено и наложените обезпечителни мерки да бъдат вдигнати.
Ответникът по частната жалба Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд, като оспорва частната жалба и по същество.
Върховният касационен съд, като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Съгласно чл.396, ал.2, изречение последно от ГПК определението на Бургаския апелативен съд подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. В случая обжалваното определение е валидно, допустимо и не е очевидно неправилно, поради което не са налице хипотезите за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280, ал.2 от ГПК. Касаторите желаят касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса относно характера на срока по чл.27, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ за извършване на предварителна проверка от комисията. Твърдят, че този едногодишен срок е преклузивен и с изтичането му държавата губи правото да се отнема незаконно придобитото имущество. Този въпрос действително е спорен, което е наложило образуването на тълкувателно дело № 1 от 2018 г. на ОСГК на ВКС с цел уеднаквяване практиката на ВКС. За разлика от исковото производство, което в такъв случай би следвало да се спре, в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск не съществува такава пряка обусловеност. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл.391, ал.5 от ГПК и от целта на обезпечителните мерки. Ако те бъдат вдигнати със съображението за изтекъл преклузивен срок, касаторите биха могли да отчуждят или укрият имуществото си, което би обезсмислило исковия процес. Ето защо повдигнатият от тях въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване и последваща отмяна на определението, с което са наложени обезпечителни мерки.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 248 от 24.7.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 220 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top