3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 03.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 130 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 821/2003 г. от Районен съд – Карлово.
Ответниците Н. И. Н. и О. Г. Н. оспорват молбата, с писмен отговор.
Молбата е процесуално недопустима, по следните съображения:
Видно от изложеното в молбата за отмяна на влязло в сила решение, не се сочи конкретно кой от актовете на съда се иска да бъде отменен – решението по допускането на делбата или решението, с което същата е извършена. Доколкото се посочва, че са касае за оспорване на нотариален акт за собственост, с който се легитимират страни в делбения процес като съсобственици по отношение на недвижим имот, то може да се приеме, че се иска отмяна на решението, с което е допусната делбата, тъй като към това решение може да се отнесе довода на молителя, че не се касае за съсобственост. Вън от горното, молбата за отмяна се основава на приетото от ОСГК на ВКС ТР № 11/21.03.2013 г., доколкото се твърди на първо място относимост на същото към правния спор, на следващо място се сочат обстоятелства, въз основа на които може да се приеме, че молителят се домогва да установи противоречие между възприетото от страна на съда с решението по отношение на доказателствената сила на нотариалния акт, с който е извършена правна сделка и цитираното тълкувателно решение, касаещо доказателствената сила на констативния нотариален акт.
С. от молителя основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение следва да се квалифицира като такова по чл.303, ал.1, т.3 ГПК – когато решението е основано на постановление на съд /съдебна практика в случая/, която впоследствие е отменена, доколкото се сочи прието по-късно тълкувателно решение. Отделен е въпросът за относимостта на цитираното тълкувателно решение към конкретния правен спор, което е въпрос по основателността на молбата за отмяна. Същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК. Молбата, подадена на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК, следва да се подаде в тримесечен срок от деня, в който на молителя е станало известно тълкувателното решение, но не по-късно от една година от влизането му в сила. В случая, молбата за отмяна е подадена на 01.10.2014 г., докато тълкувателното решение е прието на 21.03.2013 г., като от тази дата тече и крайния едногодишен срок /независимо от узнаването/ за подаването на молбата за отмяна. Преклузивния срок е изтекъл на 21.03.2014 г., поради което молбата е подадена след неговото изтичане и е процесуално недопустима, а като такава следва да се остави без разглеждане. Горния извод е независим от обстоятелството, че във ВКС е образувано ТД № 7/2014 г. на ОСГТК, с което ВКС ще се произнесе по възможността да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, въз основа на прието след неговото постановяване тълкувателно решение, с което се дава различно тълкуване на правен въпрос, обосновал изводите на съда с решението, чиято отмяна се иска. При всички случаи, независимо от тълкуването, което ще се даде по ТД №7/2014 г., преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК е изтекъл и молбата е процесуално недопустима.
Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да се остави без разглеждане, като в полза на ответниците Н. И. Н. и О. Г. Н. се присъдят направените в това производство съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 1000 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 821/2003 г. от Районен съд – Карлово, подадена от Р. Г. Н. от [населено място], [улица], като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА Р. Г. Н. от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Н. И. Н. и О. Г. Н. съдебен адрес [населено място], [улица] адв. Е. П., сумата 1 000 лева.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.