Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 30.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 206 /2015 г.:
Производство по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. В. и К. Г. В. срещу определение № 355 от 28.10.2014 г. по гр.д. № 3884 /2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с която е оставена без разглеждане касационната жалба на С. В. В. и К. Г. В. срещу въззивно решение № 458 /04.03.2014 г. по гр.д. № 3357 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о. и е прекратено производството по делото.
Съставът на ВКС е приел, че е разгледан иск с правна квалификация чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор – за прехвърляне на право на собственост върху 1 /2 ид.ч. от дворно място и къща в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане. Данъчната оценка на целия имот е 5 021.70 лева. С оглед на това цената на иска за 1 /2 ид.ч. от процесния имот, определена съгласно чл.69,ал.1,т.4 – in fine, във вр. с т.2, пр.1 ГПК възлиза на 2 510.85 лева. Следователно касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане е иск с цена до 5 000 лева, което съгласно чл.280,ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Поради това касационната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно с доводи, че в представената данъчна оценка цената на имота е некоректно отразена, а на практика тя надвишава 5 000 лева и касационното производство е допустимо и че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.69 ГПК.
Насрещната страна И. В. В. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба с довод, че данъчната оценка се определя съгласно нормативните правила на Приложение № 2 на ЗМДТ.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна:
Настоящият съдебен състав споделя фактическите и правни изводи, отразени в мотивите към обжалваното определение, към които препраща по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК.
Първият доводът за незаконосъобразност е неоснователен поради следното: Данъчната оценка (л.28) е представена от първоначалния ищец М. С. В.. Тя е официален документ. Ответниците С. В. В. и К. Г. В. не са оспорили истинността на този документ по реда на чл.193 ГПК в срока за отговор (чл.133 ГПК), който е преклузивен, нито са повдигнали въпроса за цената на иска в преклузивния срок за това, установен в правилото на чл.70,ал.1 ГПК – най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, проведено на 10.05.2013 г. (л.89-92). Поради което са изгубили възможността да оспорват истинността на документа и да повдигат въпроса за цената на иска по-късно. Въпросът за цената на иска не е повдиган и служебно от съда. Следва да се приеме, че цената на иска е определена законосъобразно въз основа на представената данъчна оценка.
Д. на частните жалбоподатели за неправилното приложение на правилото на чл.69 ГПК е неоснователен. Както беше прието по-горе, предявеният и разгледан иск е за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху недвижим имот. Съгласно чл.69,ал.1 т.4, предл. последно ГПК размерът на цената на този иск се определя по данъчната оценка на недвижимия имот. тъй като искът е за идеална част от вещно право (1 /2 ид.ч.) – размерът на цената на иска се определя върху съответната на иска част от данъчната оценка на имота (1 /2).
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частните жалбоподатели не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство, нямат право на такива. Насрещната страна не претендира разноски и не представя доказателства, че е направила такива, поради което също няма право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 355 от 28.10.2014 г. по гр.д. № 3884 /2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.