1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 31.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2682/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
А. К. Х. чрез процесуалния пълномощник адв. В.Д. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 11366 от 10.04.2017г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 211 от 28.02.2017г. по гр.д. № 3258/2014г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – иск с правно основание чл. 109 ЗС, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Х. Л. Б. е изразил становище в отговора по чл. 287 ГПК, че касационното обжалване не следва да се допуска , тъй като доводите в изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК са правно необосновани, а на поставените въпроси има разрешение в съдебната практика, което е въззивният съд е съобразил.
С обжалваното решение на Пловдивският окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС № 249/27.10.2014 г. по гр.д.№ 1231/2014 г. , е потвърдено решението Пловдивския районен съд, десети състав № 659 от 22.02.2013 г., по гр.д. 22037/2010 г. , с което е отхвърлен предявеният от А. К. Х. против Х. Л. Б. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху втори и трети етаж и таван и мазе от сграда с идентификатор 56784.519.280.1 в [населено място] като премахне монтираното от [фирма] и функциониращо съоръжение – Базова станция с две релейни станции на сградата в съседния имот с идентификатор 56784.519.281.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с разрешение за строеж № 63 от 19.02.2003 г. на [община], район „Централен” , издадено на името на ответника, е разрешено да извърши строеж на обект – Базова станция на „М.“ – „Х.“ на покрива на сградата, в преградната част на тавана. В хода на делото е издадено разрешение за строеж № 167/12.11.2013 г. от Главния архитект на Район „Централен“ – [община], за преустройство на съществуваща базова станция в базова станция с честотен обхват 900-2100 M. на [фирма] PDV0045.A003 „H.“ . Издадено е и разрешение за ползване на строеж от 12.06.2014 г., от което се установява, че са изрязани съществуващите мачти на височина 1,30м., затапени са, и е монтирана нова мачта за антени с височина 6,50м, на кота +15,90 м. Съществуващите секторни и преносни антени са преместени на новата мачта и са монтирани две укрепващи рамки под мачтата. Правните изводи на съда са, че не е доказано твърдението на ищеца за нарушение на нормативното изискване за хигиенно-охранителна зона с оглед вредното излъчване и влияния на съоръженията – вещите лица са установили, че няма обитаеми жилища в хигиенно-защитната зона, а жилището на ищеца се намира на повече от 5 м. по-ниско от нивото на монтаж на антенните излъчватели, не попада в обсега на излъчване и в хигиенно-защитната зона и е спазено минимално допустимото разстояние на излъчващите обекти до населените територии, като сбор от всички инсталирани мощности на съоръжението, съгласно чл.3 и чл.4 от Наредба № 9/1991 г.
Съгласно чл. 280 ал.1 ГПК в редакция до изменението ДВ бр.86/2017г. , касационното обжалване се допуска, когато в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, които са от значение за делото и са разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице, по следните съображения:
Правният въпрос към кой момент следва да се преценява вредата от неоснователното действие или бездействие или създаденото състоние по негаторния иск по чл. 109 ЗС – към датата на предявяване на иска или към датата на съдебното решение, намира ясен отговор в разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. По приложението на тази разпоредба има и задължителна практика на ВКС – решение 253 от 18.01.2013 г. по гр. д. № 295/2012 г., на ВКС II г. о., решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. В., І т.о., според които решението на съда трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания като вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за спорното право. Тази практика е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, който е съобразил и новопредставените пред него доказателства, поради което първият от поставените въпроси не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. При наличие на непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 235 ал.3 ГПК, няма основание да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос дали за основателността на иска по чл. 109 ЗС съдът е длъжен да съобрази фактите, настъпили в хода на разглеждане на делото.
Правният въпрос представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на доводи, направени във въззивната жалба, не е обуславящ за делото. С касационното решение по гр.д.№ 1231/2014г. на ВКС, І г.о. е създадена висящност на спора само по иска с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на монтираната базоворелейна станция от [фирма]. По този иск доводите във въззивната жалба са, че районният съд не е обсъдил заключенията на всички приети от него съдебни експертизи. Въззивният съд в мотивите на решението е разгледал тези доводи , но същевременно е съобразил , така както го задължава разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК и доказателствата, приети при новото разглеждане на делото от въззивния съд на основание чл. 266 ал.2 т.2 ГПК – разрешение за преустройство на съоражението, протокол за измерване и хигиенна оценка на електромагнитните полета в околността на излъчващите антени и съответно новите заключения на вещи лица, които са основани на тези документи. Ето защо няма основание да се приеме, че съдът е нарушил посочената от касатора практика на ВКС по преценка на доказателствата и обсъждане на доводите на страните.
По изложените съображения, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответника на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноските за касационното производство, поискани с отговора по чл. 287 ГПК , представляващи платено възнаграждени на адв. Н. А. за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 500 лв. по договор за правна защита от 13.04.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 211 от 28.02.2017г. по гр.д. № 3258/2014г.
Осъжда А. К. Х. да заплати Х. Л. Б. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: