О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 04.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
като изслуша докладваното от съдията Емилия Василева ч. т. д. № 245 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Лиана Л. С. и А. В. Б., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв. А. П., срещу определение № 776/10.12.2014г. по ч. т. д. № 3276/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Лиана С. и А. Б. частна жалба срещу определение № 613/02.07.2014г. по т. д. 2119/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 339/05.12.2012г., постановено по в. т. д. № 558/2012г. на Варненски апелативен съд.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като нито Апелативен съд В., нито ВКС са им дали указания да изложат основания за допустимост на касационната жалба по т. д. № 2119/2013г. на Върховен касационен съд срещу решение № 339/05.12.2012г., постановено по т.д. № 558/2012г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация [фирма] /в несъстоятелност/ чрез процесуалния си представител адв. Г. П. не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на частните жалбоподатели и провери данните по делото, приема следното:
С определение № 776/10.12.2014г. по ч. т. д. № 3276/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е оставена без разглеждане частна жалба на Лиана С. и А. Б., подадена срещу определение № 613/02.07.2014г. по т. д. № 2119/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 339/05.12.2012г., постановено по в. т. д. № 558/2012г. на Апелативен съд В..
За да остави без разглеждане частната жалба, съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт, а именно определение № 613/02.07.2014г. по т.д. 2119/2013г. на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалваното определението е правилно. Актовете по чл. 288 ГПК нямат преграждащ характер, нито подлежат на обжалване по силата на изрична разпоредба, поради което не попадат в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Определение № 613/02.07.2014г. по т.д. 2119/2013г. на ВКС е постановено в производството по чл. 288 ГПК по допустимостта на касационното обжалване и с него не се прегражда производството, а касационната инстанция се произнася по въпроса, с който е сезирана – налице ли са основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В закона не е предвидена обжалваемост на тази категория съдебни актове, които не подлежат на последващ инстанционен контрол. С постановяването им процесуалният ред за защита в процеса е изчерпан – аргумент от чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК. Определението на ВКС по чл. 288 ГПК не е от категорията и на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като не е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Несъстоятелно е оплакването на частните жалбоподатели, че е налице процесуално нарушение при постановяване на обжалваното определение, тъй като не са им дадени указания да изложат основания за допустимост на касационната жалба срещу решение № 339/05.12.2012г., постановено по в. т. д. № 558/2012г. на Варненски апелативен съд, нито от Апелативен съд В., нито от ВКС. От една страна, този довод е неотносим към обжалваемостта/необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК. От друга страна, при извършена проверка се установи, че с разпореждане № 152/21.01.2013г. на Варненски апелативен съд на касаторите са били дадени подробни указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Видно от приложените по делото известия за доставяне горепосоченото разпореждане е било връчено и на двамата касатори на 11.02.2013г.
От изложените съображения следва изводът, че оплакванията на частните жалбоподатели са неоснователни, а обжалваното определение на ВКС е правилно и същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 776 от 10.12.2014г., постановено по ч. т. д. № 3276/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.