О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 06.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 55/2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 110038 /07.10.2013 год. на Т. Д. П. и С. И. Б. , и двамата от [населено място] ,заявена чрез адв. П.Т. – САК срещу въззивно Решение от 31.07.2013 година по гр.възз..д.Nо 8751/2011 година на Софийския градски съд-IIа отд.
С посоченото решение , Софийския градски съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ от./ е отменил решение на първата инстанция по чл. 288 ал.3 ГПК /отм./ и е постановил ново решение по извършване на делбата на процесния тавански етаж чрез разпределение по чл. 292 ГПК / отм. на обособените две жилищни помещения/ .В частта по сметките частично е отменил уважения иск на Н. С. срещу Т. П. и С. Б. по чл. 31 ал.2 ЗС, а в останалата част, за присъдената сума от 10752 лв. е оставил в сила обжалваното решение,както и в частта по отхвърления иск на Т. П. срещу Н. С. за сумата 130 000 лв. на основание чл.55 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е нищожно в частта по извършване на делбата по чл. 292 ГПК / отм./, и неправилно в частта по сметките, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т. 1 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване , на въззивното решение в частта по извършването се поддържа на основание евентуална нищожност поради липса на точно определена цена на разпределените по чл. 292 ГПК / отм./ дяловете- обособени жилища , без посочени граници .
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса идентично ли е искането по чл.282 ал. 2 ГПК/ отм./ с това по чл. 31 ал. 2 ЗС и може ли искане за разпределение ползването на имотите в рамката на делбения процес да се отъждестви с „покана „ за заплащане на обезщетение за лишаването от ползването на съсобствена вещ и може ли съсобственик да търси плодове от имот , който е необитаем и не носи плодове.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за началния момент на погасителната давност на иска за вземане по чл. 34 ЗЗД при обявен нищожен предварителен договор за прехвърляне право на собственост поради влизане в сила забранителните норми за разпореждане с вещни права след 1.03.1973 година , позовавайки се на р 680/1971 г. на ВС-II г.о. и р 548/1960 год. на ВС – IV г.о. и р 325/1965 год. на ВС- I
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Н. С. чрез адв. Е.Н.- САК , с който се развиват обстоятелствени доводи за неоснователност на посочените от защитата на касатора Т. П. и касатора С. Б. отменителни основания по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , насочена е срещу обжалаваем съдебен акт на втората инстанция и е процесуално допустима .
По същество на искания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира същите за неоснователни.
Не може да се допусне касационно обжалване на основание евентуална нищожност на съдебното решение при въведените доводи. Нищожният съдебен акт винаги касае пороци на държавническото волеизявление обективирано в съдебния акт като липса на съответната форма , незаконен съдебен състав , неразпознаваемост на решението като съдебен акт в резултат на нарушени логически връзки и изразни средства. Съображенията на касатора , че обжалваното решение не съдържа основни елементи на решение по извършване на делбата като цена и граници на обособените жилищни обекти, не само не са от категорията на посочените пороци водещи до нищожност , но и обективни не съответстват на данните по делото и съдържанието на произнесения съдебен акт.
За да приеме ,че делбата на допуснатия до делба тавански етаж може да се извърши чрез разпределение на дялове по чл.292 ГПК /отм./, решаващият съд е базирал изводи за поделяемост на делбения имот на възприето, неоспорено по делото, експертно становище. Липсата на доводи в касационната жалба в насока на незаконосъобразност на възприетата поделяемост , налага извод ,че по този въпрос няма спор ,а и Т. П. , като въззивник , е постигнала целения от нея правен резултат при обжалване на решението по извършване на делбата на първата инстанция- да се избере именно способа на разпределение. Необходимостта в диспозитива на съдебния акт да се отрази пазарната стойност на всеки разпределен по чл. 292 ГПК /отм./ дял и съответно сумите за уравнение на дяловете, е съобразено от съда и надлежно отразено в мотиви и диспозитив на обжалвания съдебния акт. Ако касаторът е счел ,че при образуване на цената на дяловете/ респ. на целия тавански етаж, допуснат до делба като един обект/ са включени и компоненти извън предмета на спора, то това не може да се констатира от процесуалното му поведение по повод приемане на експертизата, дала оценката и съответно възприета от съда. Липсата на посочени граници на жилищата , доколкото при наличие на одобрен от съда инвестиционен проект е необходимо да бъдат възпроизведени, не би могла да съставлява порок, обуславящ нищожност, тъй като ,ако обжалваният съдебен акт е непълен , то този пропуск не се отстранява по пътя на обжалването.
Не може да се допусне касационно обжалване на основание липса съдебна практика на въпроса идентично ли е искането по чл.282 ал. 2 ГПК/ отм./ с това по чл. 31 ал. 2 ЗС и може ли искане за разпределение ползването на имотите в рамката на делбения процес да се отъждестви с „покана „ за заплащане на обезщетение за лишаването от ползването на съсобствена вещ и може ли съсобственик да търси плодове от имот , който е необитаем и не носи плодове след като употребеното в закона понятие „ писмена покана „ безусловно и безпротиворечиво се възприема от съдилищата като всяка писмена форма на волеизявление на съсобственика , който не ползва общата вещ до съсобственика , който ползва общата вещ , с искане за реално ползване , включваща имплицитно искане за възмездяване на ползата, от която е лишен.Така като надлежна писмена покана може да се приеме искова молба ,в която се прави искане като такова по чл. 282 ГПК или по сметки, искане с аналогично съдържание вписано в съдебния протокол или в друг официален документ/ нотариална покана / и др. Допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК винаги се обосновава с липса на съдебна практика по конкретния правен проблем.когато такава липса или неяснота по приложения на закона няма , то и не може да се допусне обжалване на съдебен акт на това основание.
Не са налице предпоставките на закона по чл.281 ал.1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение , в частта по сметките досежно отхвърления иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 130 000 лв., съставляващ актуализирана стройност на 9/10 идеални части от делбения имот, платена по нищожен предварителен договор по въпроса за началния момент на погасителната давност на иска за вземане по чл. 34 ЗЗД при обявен нищожен предварителен договор за прехвърляне право на собственост поради влизане в сила забранителните норми за разпореждане с вещни права след 1.03.1973 год., поради противоречивото му прилагане от съдилищата , довод обоснован на Р 680/ 1971 г. на ВС-II г.о.; Р 548/1960 год. на ВС – IV г.о. и Р 325/1965 год. на ВС- I.
За да отхвърли този иск по сметки съдът е мотивирал решението си с довод, че българската правна система не познава търсената от Т. П. валоризация на паричните вземания. Даденото от бащата на П. по нищожния предварителен договор за прехвърляне право на собственост на 9/10 идеални части от процесния тавански етаж от 1969 година , е сума от 4 270 лв. и съгласно чл. 34 ЗЗД това е даденото подлежащо на връщане.
За да се допусне касационно обжалване , законодателя е въвел като основно условие –арг.чл.280 ал.1 ГПК изискването поставеният правен въпрос да има обуславящо за изхода на правния спор значение.В дадения случай това означава изведеният с касационната жалба правен проблем да е свързан с третирането спора за възможна валоризация на дължими парични вземания, възникнали в минал момент, а проблемът за момента от който тече давност винаги е свързан с момента на изускуемост на конкретния вид вземане и съдебната практика не търпи отклонения. Представените съдебни решения сочат на разрешение в различна от тази по делото хипотеза- не когато предварителния договор е нищожен след пренормиране с обратна сила на режима на разпореждане с вещни права, а в хипотеза , когато предварителния договор не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД поради погасено по давност право; или в хипотеза на отхвърлен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 110038 /07.10.2013 год. на Т. Д. П. и С. И. Б. , и двамата от [населено място] ,заявена чрез адв. П.Т. – САК срещу въззивно Решение от 31.07.2013 година по гр.възз..д.Nо 8751/2011 година на Софийския градски съд-IIа отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: