О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр.София, 18.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1307 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по к. жалба на К. Г. С. от с. Г., обл. Кюстендилска, срещу решение от 15.07.2008г., постановено по гр.д. №2405/2006г. на Софийски апелативен с. , с което е оставено в сила решение от 12.10.2006г. по гр.д. №3500/2003г. на Софийски градски с. , с което е отхвърлен предявения от К. Г. С. срещу С. д. „П”, П. на Република България и Софийски районен с. с правно основание чл.1 от ЗОДОВ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Софийски районен с. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен с. , състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение с което е отхвърлен предявения от К. Г. С. срещу С. д. „П”, П. на Република България и Софийски районен с. с правно основание чл.1 от ЗОДОВ.
Въззивният с. е приел, че по своята същност осъществяваната от тези органи дейност не е административна, поради което не са налице условията на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността им на това основание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, счита, че е разрешен при противоречива съдебна практика правният въпрос: дали в такива случаи, в които не са налице предпоставките на специалния закон ЗОДОВ, делото не следва да се върне за ново разглеждане на претенцията на основание чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД. В приложените съдебни решения е прието, че се касае до дадена от съда неправилна квалификация на иска, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД. В разглеждания случай въззивният с. също е изложил съображения относно правното основание на предявения иск. В обжалваното и в приложените съдебни решения правното основание на предявения иск е изведена от конкретното съдържание на исковата молба относно изложените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава иска си. Т.е. въпросът за правното основание на иска е разрешен по делата при конкретиката на съдържанието на исковата молба. Това налага извод, че не е налице произнасяне по правен въпрос, който да налага намесата на касационната инстанция, за да наложи еднаквото му решаване от съдилищата. В изложението на основанията бланкетно са посочени и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, но не е посочена и приложена задължителна съдебна практика по т.1, нито е аргументирано приложението на т.3, поради което и тези основания не са налице.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен с. , състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.07.2008г., постановено по гр.д. №2405/2006г. на Софийски апелативен с. , по к. жалба на К. Г. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: