О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 29.10..2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 22.10.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
т.дело № 445/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т. и т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”. С. д.” О. , гр. Самоков против въззивното решение на Софийски окръжен съд № 56 от 14.03.2008 год., постановено по гр.д. № 1153/2007 год., с което е оставено в сила решението на Самоковския районен съд от 31.07.2007 год. по гр.д. № 7/2006 год. на с.с. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора солидарно срещу П. Б. А. и ТД” ПЕТРА-2003” ЕО. обективно съединени искове, основани на чл.284, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.280 ЗЗД за сумите: 6 432 лв., представляваща стойността на получени от ответното ТД стоки и материали, индивидуализирани по артикул, брой и цена и 2542 лв.- явяваща се стойност на предоставени на ответника ФЛ стоки и материали, индивидуализирани със същите белези. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявения само срещу П. Б. А. при условията на обективно евентуално съединяване иск с правно основание чл.108 ЗС – за отстъпване собствеността и предаване владението на получените от нея лично и от ТД “ ПЕТРА-2003” ЕО. стоки и материали.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК.
В изпълнение на въведеното с чл.284, ал.3, т.1 ГПК изискване, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с липса на проведено от въззивния съд пълно обсъждане и тълкуване на доказателствения материал по делото, което според касатора противоречи на постоянната практика на ВКС по приложението на чл.188 ГПК/ отм./ и поради това попада в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се също, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата / чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, какъвто е въпросът относно начина на осчетоводяване извършените на съответните клиенти доставки.
Ответниците по касационната жалба с отговора си по реда на чл.287 ГПК са възразили по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Алтернативно същите са изразили и становище за неоснователност на въведените касационни оплаквания за неправилност на постановения от СОС съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Същата, обаче, предвид изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК , поради което не следва да бъде допуснато разглеждането и по същество на наведените с нея оплаквания.
Освен, че касаторът бланкетно е посочил същественият процесуален въпрос, който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е конкретизирал актовете на касационната инстанция, обуславящи правен извод за наличие на твърдяното съставомерно несъответствие, то само по себе си нарушаването на процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК / отм./, на което същият се позовава, поради отсъствие на проведено от въззивната инстанция пълно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, по арг. от чл.281, т.3 ГПК, е порок относим към правилността на постановения съдебен акт, не попада в обсега на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на СОС.
Що се касае до второто поддържано в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, то поставеният за разглеждане от касатора въпрос относно начина на осчетоводяване доставките на съответните клиенти не е съществен материалноправен такъв и като неотносим към конкретните решаващи изводи на въззивния съд, обусловили изхода от спора не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Следователно спрямо същия въведеният със сочената норма критерий за допускане на касационно обжалване, на който касаторът се позовава не подлежи на обсъждане.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая отново отсъства и конкретно позоваване от страна на касатора на съществуваща противоречива практика на съдилищата.
Нещо повече, доколкото начинът на водене на счетоводната документация е разпореден императивно от законодателя с нормите на ЗСч. и Закона за ДДС, то той не е въпрос, който подлежи на разрешаване от съдилищата.
Косвено въпросът свързан с начина на водене на счетоводните книги, вкл. отразените в тях записвания може да бъде засегнат само в хипотезата на чл.146 ГПК/ отм./ или тази на на чл.55 ТЗ, какъвто не е разглежданият случай. Доколкото приложението на посочените норми не е било предмет на обсъждане от страна на въззивната инстанция, нито е предмет на депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на касатора, то липсва основание за настоящия съдебен състав да преценява спрямо последните и въведения с чл.280, ал.1,т.2 ГПК критерий.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 56 от 14.03.2008 год. по гр.д. № 1153/ 2007 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДЕТАЛ:
ЧЛЕНОВЕ: