О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 22.01.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №746 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Т” ЕАД от гр. П. срещу решение №75/21.05.2008г., постановено по в.т.дело №98/2008г. на Софийския апелативен съд. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – постановеното от въззивния съд решение противоречи на съдебна практика на съдилищата.
Ответникът по касация “Б” О. не взема становище по изложените в касационната жалба основания за отмяна на неправилно решение и по основанието за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000лв.
С атакуваното решение Софийският апелативен съд се произнесъл по отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на касатора ”Т” ЕАД, че ищецът “Б” О. , гр. П. не дължи сумата от 32 477, 96 лв. представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от 1.01.2001г. до 30.06.2004г. , както и сумата от 6 432.52 лв. лихви за забава по изпълнителен лист от 23.11.2005г., по гр.дело № 2266/2005г. на районен съд, гр. П., издаден на несъдебно изпълнително основание – извлечение от сметка. Въззивният съд е приел за основателен предявения иск, като се е позовал на съдържанието на изпълнителния лист, в който е посочено, че “Б” О. е осъдено да заплати на “Т” ЕАД исковата сума за обект ул.”Ю” №1 за ползвана топлинна енергия за периода от време 1.01.2001г. до 30.06.2004г., както и че посочения обект представлява административната сграда на дружеството, в която не се ползва топлинна енергия, поради демонтиране на парната инсталация, т.е. съдът е приел, че изпълнителният лист е издаден за задължение на дружеството, каквото то няма, установено с назначената от съда експертиза. Прието е за установено въз основа на назначената счетоводна експертиза, че формираната в изпълнителния лист сума касае ползвана топлинна енергия от други обекти – жилища, отдадени от дружеството под наем на трети лица.
Допустимостта на касационно обжалване законодателят обвързва с наличието на някой от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК – съдът да се произнесъл по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос при хипотезите на т.т.1-3. Същественият правен въпрос трябва да е обусловил решаващите изводи на съда за основателност или неоснователност на предявения иск. В случая касаторът, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се позовава на неправилност на въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, сочи се, че въззивният съд не е преценил всички събрани по делото доказателства, тяхната доказателствена сила и незачитане на правилата за тяхното оспорване, доводи, които имат отношение към основанията за отмяна по чл.281 ГПК, но не и към тези по чл.280 ГПК. Касаторът счита за недопустимо произнасянето от въззивния съд по въпроса за недължимост на една сума, само защото е изписан в изпълнителния лист адресът на управление на дружеството. Същественият правен въпрос, обусловил решаващият извод на въззивния съд, е за съдържанието на изпълнителния лист, тогава когато се издава въз основа на несъдебно изпълнително основание, в конкретния случай по извлечение от сметка/ чл.237 ГПК отм/, а не формулирания от касатора въпрос – недължима ли е сумата по изпълнителния лист защото в него е посочено седалището и адресът на управление на дружеството – ищец. Независимо от разминаването между формулирания от съда съществен правен въпрос и този посочен от касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице предпоставката на т.2, ал.1, чл.280 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество. Критерият за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е решен противоречиво от съдилищата с влязло в сила решение по идентичен материален или процесуален въпрос. Приложените от касатора решения не обуславят извод за наличие на противоречиво решаване на въпросът, решен от въззивния съд, поради липсата на обективен идентитет между делата. В решение №217/18.04.2006г., постановено по в.гр.дело №117/2006г. на П. окръжен съд спорният въпрос е за отговорността на ползувателя на топлинна енергия, когато не уведоми доставчика за настъпилата промяна в носителя на партидата, в посочения в договора срок. В решението от 14.12.2005г., постановено по гр.дело №1716/2005г. на Софийския апелативен съд, спорните въпроси са за броя на обектите на ищеца, на които има начислена топлинна енергия, за обема на отопляемата площ и дали издадените от дружеството “Т” ЕАД фактури отговарят на Закона за счетоводството. В решение № 859/11.06.2008г. по гр.дело №303/2008г. по описа на Окръжен съд, гр. В. съдът е приел, че ищецът по иска по чл.254ГПК/отм/ трябва да докаже липсата на задължение по издадения изпълнителен лист към момента на издаването му. Т.1 на ТР №2 от 2.07.2004г. на ОСГК на ВКС се отнася до процесуалния въпрос за ограничаването за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на съдилищата по искове за парични вземания, отнасящи се до установителните искове по чл.252, чл.254 и чл.255 ГПК / отм/, т.е.различен от този разрешен от Софийския апелативен съд. Изложените факти сочат на липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75/21.05.2008г., постановено по т.дело № 98/2008г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: