ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
София, 30.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 771/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “И” ЕООД – гр. С. срещу Решение № 34 от 30.VІ.2008 г. по т.д. № 16/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 3.VІІІ.2007 г. по гр.д. № 1602/ 2007 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от “И” ЕООД – гр. С. срещу М. на о. – гр. С. частични искове за сумата 33 322.39 лв. по чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за вреди и пропуснати ползи, подробно описани, в причинна връзка с разваляне на договор за продажба на 58 бр.леки автомобили, поради неизпълнение задължение на ответника да плати цената, на основание сключена борсова сделка при условията на унифициран борсов договор и в качеството на договор за обществена поръчка, които искове, предявени при условията на евентуалност, са отхвърлени и срещу ответника Б к. “Е” ЕООД – гр. С.. Жалбата съдържа съображения в подкрепа на оплакването за необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – разглеждането от ВКС на материално – правния въпрос ще бъде от положително значение за развитието на правото и в частност за точното прилагане на специалните нормативните актове в областта на борсовата търговия. Жалбоподателят преценява като неправилни изводите на първоинстанционния съд, които противоречат и на диспозитива на решението, коментира като неправилни и изводите на въззивния съд, въз основа на което счита, че е налице необходимост от касационна преценка на спора. Като излага, че съдебната практика не разполага с прецеденти относно договори, сключени на пода на борсата, включително за страните по тях в случай на унифициран борсов договор, доказателство за което са и противоречивите изводи, направени в двете решения за правната природа и фактическата проява на правоотношенията между преките участници в борсовата търговия и техните клиенти, жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателят заключава, че ВКС трябва да вземе мерки за преодоляване на непълнотите, неяснотите и противоречията в съществуващите нормативни актове и неразбирането им или едностранчивото им тълкуване и тъй като случаят представлява правна новост, ВКС чрез създаване на съдебна практика, следва да предприеме действия по преодоляване на специфичните за закона абстрактност и генерализация, която съдебна практика ще има нормотворчески принос.
Ответниците по касационната жалба М. на о. – гр. С. и Б. к. “Е” ЕООД – гр. С. не изразяват становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 88 ал. 1 изр. 2 и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, предявени като частични, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят е посочил, че разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е въпросът за прилагането при борсовата търговия на специалните нормативни актове – Закона за стоковите борси и тържищата, Борсов правилник (на Софийска стокова борса) и др., които нормативни актове изключват прилагането на общите правила за договорите, уредени в ЗЗД.
Разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – поддържано от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Неоснователен е доводът му, че за развитието на правото и конкретно за приложението на специалната правна уредба за борсовата търговия, ще бъде от положително значение разглеждането на въпроса от ВКС. Не касационното решение, с което съдът се произнася по искането за допускане на касационно обжалване трябва да е от значение за точното прилагане на закона, а разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Доводите на жалбоподателя за неправилност на изводите, направени от първоинстанционния съд и на тези, направени от въззивния съд, както и възприемане по различен начин от двете съдебни инстанции на правната природа и практическата проява на правоотношенията между преките участници в борсовата търговия и техните клиенти, не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание. За да разреши спора на страните, за което се е произнесъл по изложения по-горе съществен материално – правен въпрос, въззивният съд е приложил създадените специални нормативни актове – Закон за стоковата борса и тържищата, Борсов правилник (на Софийската стокова борса) и др., при съблюдаване и на относимите към спора разпоредби на общия закон – ЗЗД. Ако въззивният съд неправилно е приложил закона – специалната законова уредба – налице са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Неоснователен доводът на жалбоподателя, че ВКС трябва да вземе мерки за преодоляване на съществуващите непълноти, неясноти и противоречия в съществуващите нормативни актове и неразбирането им или едностранчивото им тълкуване. Не се касае за непълнота на закона или за неясни правни норми, които подлежат на тълкуване, каквито конкретно не са и посочени от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 34 от 30.VІ.2008 г. по т.д. № 16/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: