О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 11.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 877/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. № 9385/ 28.11.2017 година от П. С. Т. , непълнолетна действаща със съгласието на родителите си С. Т. и С. Т. , заявена чрез процесуалния представител адв. Н. П. АК-В., срещу въззивно Решение № 302 от 20.10.2017 година по гр. в. д. № 418/ 2017 година на ОС-Враца.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че след постановяване на въззивното решение са открити влезли в сила съдебни актове, които не са били известни на ищцата и по които тя не е страна и че същите са от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка относно наличието на хоризонтална етажна собственост.
Искането да се допускане касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа с довод, че решението на въззивния съд противоречи на Решение Nо 190 от 26.03.2004 година по гр.д. Nо 703/2003 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 124 от 20.10.2014 година по гр.д. Nо 2054/2014 год. ВКС-II г.о., Решение Nо 279 от 20.06.2011 година по гр.д. Nо 915/2010 год. ВКС-I г.о, без да се сочи конкретен правен въпрос, по който е налице твърдяното противоречие.
Искането за допускане на касационното обжалване се обосновава с аргумент, че въпросът допустима ли е делба на урегулиран поземлен имот в режим на съсобственост( в хипотеза на изградени повече от една сграда, собственост на отделните съсобственици) е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от С. С. Н., ответник по касацията, чрез пълномощника й адв. М. А. САК, с който се оспорва наличието на предпоставки за касационното обжалване. Обосновава се неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски в производството пред ВКС.
Ответникът по касация- Б. М. И. не взема становище по заявената касационна жалба.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия в правомощията по чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК и чл. 280 ал.3 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и предвид на характера на спора- за съдебна делба в първа фаза, същата е процесуално допустима.
С посоченото решение, окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение Nо 83 от 02.05.2017 година, постановено по гр.д. Nо 1260/ 2016 год. на РС- Мездра, с което е отхвърлен предявеният от С. Т. и С. Т. , родителите и законни представители на малолетната ( към 28.09.2016 год. ) П. С. Т. срещу Б. М. И. и С. С. Н. иск с правно основание чл. 344 ал.1 ГПК, за съдебна делба на съсобствения недвижим имот- УПИ VI, пл. № 863 в кв. 61 по плана на [населено място], с адрес: [населено място], [улица]/18 – дворно място с площ от 500 кв. м.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че статута на две изградени в поземления имот жилищни сгради-едната собственост на ищцата, а другата в режим на етажна собственост между ответниците, сочи наличие на „хоризонтална етажна собственост“, а доколкото страните не са заявили, че желаят да се спогодят и не са предприели действия по чл. 201, ал. 3 ЗУТ, съдебната делба на имота е недопустима.
След преценка на наведените основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав намира , че не са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за допускане на касационната жалба до разглеждане в открито съдебно заседание, законът е поставил като изискване към касатора да формулира конкретно и точно материално-правен или процесуално-правен въпрос , разрешен по делото, като част от предмета на спора и обусловил крайния правен извод на съда. Наред с това, следва да посочи дали именно този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика или незадължителна такава на ВКС, респ. решен в противоречие с решения на Конституционния съд на Република България или Съда на Европейския съюз, или се касае до приложена правна норма, по която няма съдебна практика, или макар да е създадена такава, същата следва да бъде преодоляна предвид на променени условия, с което произнасяне на ВКС би се внесла яснота за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на конкретния правния институт, респ. правна норма.
В настоящия случай касаторът няма конкретно формулиран правен въпрос с характера на обуславящ решаващата воля на съда , по който се твърди противоречие на въззивното решение с приложената с касационната жалба практика на ВКС. В касационната жалба и в изложението към нея се поддържа тезата за необоснованост изводите на съда за наличието на хоризонтална етажна собственост по отношение на съсобствения между страните имот, с аргумент, че не е налице идентичност между собствениците на земята и етажните собственици, понеже сградата на ищцата е индивидуална нейна собственост, а не в режим на етажна собственост с тази на ответниците.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква от касатора, в израз на диспозитивното начало, да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в чиито рамки касационният съд е длъжен да селектира подадената жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.
Доколкото данните по делото сочат , че спорът касае хипотеза относно възможността да се допусне съдебна делба на поземлен имот – УПИ , в хипотеза на т.н.“ хоризонтална етажна собственост“, предмет на разясненията по ПП ВС 2-82 б.“г“ , то задължителната съдебна практика имаща действие и днес, изключва възможността да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 , т.3 ГПК. В тази насока следва да се отбележи , че и посочените решения на ВКС по чл. 290 ГПК – а именно Решение № 190 от 26.03.2004 г. по гр. д.. № 703/2003 г., на ВКС I г.о. , Решение Nо 124 от 20.10.2014 год. по гр.д. Nо 2054/2014 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 279 от 20.06.2011 год. по гр.д. Nо 915/2010 ВКС-I г.о. не сочат на отклонение от сочената задължителна съдебна практика. С тях е прието, е че ако в съсобствен имот са изградени две или повече сгради, представляващи самостоятелни обекти и принадлежащи в изключителна собственост на съсобствениците на мястото делбата на процесния имот е недопустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. При тази хипотеза собствеността върху дворното място е неразделно свързана с отделните сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните му съсобственици, поради което представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а съгласно ал. 3 на чл. 38 ЗС общите части не могат да се делят.
При данните по настоящото делото , че ищцата- настоящ касатор притежава на 1/2 ид. ч. от дворното място, а ответниците Б. И. и С. Н. притежават всеки по 1/4 ид. част от имота, в който УПИ са изградени две отделни жилищни сгради, като построената в източната част на имота жилищна сграда е собственост на ищцата, а ответниците И. и Н. притежават съответно първия и втория етаж от изградената в западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, при безспорна идентичност между собствениците на земята , изводите на въззивното решение за наличието на хоризонтална етажна собственост почиват на доказателствата , а правното разрешение- на задължителното тълкуване на закона , поради което няма основание за допускане на касационното обжалване. Наличието на решения на ВКС по чл. 290 ГПК , с които се прави компромисно тълкуване на чл. 38, ал.1 и ал.3 ЗС в смисъл, че се допуска съдебна делба на парцел , застроен с сгради , индивидуална собственост на съсобствениците на терена , като изключение и то само в хипотезите на наличие на предпоставките на чл. 19 ал.1 ЗУТ за обособяване при нужните законови изисквания на самостоятелни УПИ.
По отношение на представените с касационната жалба писмени доказателства , настоящият състав няма процесуалното задължение за тяхното обсъждане и съобразяване на изводите си в рамките на производството по селекция.
По направеното от ответницата по касацията С. С. Н., чрез пълномощника й адв. М. А. САК искане за присъждане на разноски в размер на 700 лв., съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК направените за защита разноски за касационното производство се дължат от касатора предвид изхода на делото- а именно при постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Искането е процесуално допустимо, като заявено в преклузивния срок – в случая с отговора на касационната жалба, с който е представен и списък на разноските, но е неоснователно. С отговора на касационната жалба С. Н. претендира сторените от нея в производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение и представителство, но не представя договор за правна защита, с който следва да удостовери, че те действително са направени и който има характер на разписка, ако заплащането на адвокатското възнаграждение е извършено в брой. Ответницата по касационната жалба не сочи плащането да е станало по банков път и не представя доказателства същото да е приведено по сметка, на която тя е титуляр. Поради това претенцията й за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.( седемстотин лева) е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 9385 /28.11.2017 година на П. С. Т. от [населено място], непълнолетна , действаща със съгласието на родителите си С. И. Т. и С. Р. Т., заявена чрез адв. Н. П. – АК В., срещу въззивно Решение Nо 302 от 20.10.2017 година по гр. възз. д. Nо 418/2017 на ОС-Враца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. Н., заявено чрез пълномощника й адв. М. А. САК, за присъждане на разноски в размер на 700 лв. (седемстотин лв.), за процесуално представителство в производството пред ВКС, като недоказано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :