О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 12.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2100 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6635/25.VІІІ.2017 г. на едноличния търговец С. И. Д. от [населено място], действащ с фирмата „АГРО-С. Д.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 517 на Ловешкия ОС, ГК, от 4.VІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 362/2017 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч, обективиран в определение № 81/25.V.2017 г., да бъде вписан Анекс към договор за аренда № 6268/14.ІХ.2011 т., т. ХІ на нотариус С. И., по заявление с вх. № 2813/25.V.2017 г. по описа на службата по вписванията при РС-Ловеч.
Оплакванията на ЕТ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, но също „и с практиката на ВКС”, поради което той претендира отменяването му и връщане на делото на съдията по вписванията при РС-Ловеч за извършване на исканото вписване на Анекс с рег. № 45630/11.V.2017 г. към договор за аренда № 6268/14.ІХ.2011 г., вкл. „ведно с произтичащите от това правни последици”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 7/2012 г. по следния материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „Дали, за да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, е необходимо да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, респ. – правото на съсобственост, а също и за обстоятелството, че арендодателят притежава повече от 50% ид. части от имота, обект на ползването, респ. – пълномощно от останалите съсобственици на същия имот и може ли да се откаже вписването на анекса, ако не са представени от страна заявителя описаните доказателства?” Същият материалноправен въпрос продължавал да се решава противоречиво от съдилищата, което обстоятелство било видно от приложените към изложението на ЕТ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК: определение № 405/31.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1547/2017 г., определение № 411/2.VІІІ.2017 г. на І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1024/2017 г., както и определение № 426/28.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 1035/2017 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на варненския едноличен търговец С. И. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Предмет на касационно обжалване е само определението на въззивния съд, а не и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията при РС-Ловеч. В процесния случай, за да остави без уважение частната жалба на ЕТ настоящ касатор срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч да впише анекс към сключен през 2011 г. договор за аренда с арендодателя А. М. Е. от [населено място], [община] въззивната инстанция е приела, че „заявлението /за исканото вписване на анекса – бел. на ВКС/ е подадено от Г. В. Х., посочен като пълномощник на [фирма]-Варна, който не е представил пълномощно и съдът приема, че не са налице условията на чл. 76, ал. 1, т. 1 З. и не е доказано, че заявителят е представител на арендатора”. Точно този, а не формулираният от ЕТ настоящ касатор, е правният въпрос, по който се произнесъл Ловешкият ОС като въззивна инстанция с атакуваното определение и същият е обусловил изхода по конкретното дело.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. При констатацията, че настоящият частен касатор е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, различен правен въпрос, който има допълнителен характер, т.е. не е обусловил решаващия правен извод на въззивния съд за липса на годно заявление за вписване на анекс към арендния договор от 14.ІХ.2011 г., което да изхожда от надлежна страна по същия, по необходимост се налага извод, че не е налице приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 517 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 4.VІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 362/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2