7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
[населено място], 14.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1618/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Номентана 1“ЕООД против решение №261/29.01.18г. по т.д.№2711/17г. по описа на Софийски апелативен съд,с което, след отмяна на решение №836/08.02.17г. по т.д.№9589/15г. на Софийски градски съд, е признато за установено на основание чл.422 ГПК,че дружеството дължи на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ЕООД сумата 29 909,40 евро по запис на заповед от 02.11.2007г.,ведно със законната лихва,за които е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№28784/2013г. на СРС.
В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба е оспорил наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и основателността на изложените в нея оплаквания срещу правилността му.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при спазване изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат Софийски апелативен съд е констатирал,че предявеният от ищеца иск по чл.422 ГПК е допустим с оглед предприети от него предходно действия по иницииране на заповедно производство,в което в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед от 02.11.2007г. с издател ответното дружество, срещу което последното е направило възражение по реда на чл.414 ГПК,а искът по чл.422 ГПК е предявен в предвидения в чл.415 ГПК срок. По същество е извършил проверка за формална редовност на записа на заповед,като е констатирал,че същият съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл.535 ТЗ реквизити,а уговореният в него падеж е по смисъла на чл.537 вр. чл.486 ал.1 т.4 ТЗ – „на определен ден“ – на 01.12.2010г.Заключил е,че се касае за редовен от външна страна менителничен документ,който материализира абстрактно задължение на издателя – ответното дружество да заплати посочената в него сума 29 909,40 евро. За неоснователно е намерено възражението на ответника-въззиваем,че в документа за извършени поправки и добавки,като съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза,което не е оспорено и прието по делото и от което е установено,че целият текст на документа е съставен и отпечатан наведнъж с издаването му. Счетено е за неоснователно и другото възражение в защитата на „Номентана 1“ЕООД – за наличие на два падежа на задължението,водещо до нищожност на ефекта. За да аргументира този си извод апелативният съд е посочил,че направеното в записа на заповед изявление за задължаване за плащане на определена дата – 01.12.2010г.е ясно и недвусмислено,а текстът „срещу представяне на този запис на заповед“ не е относим към друг падеж – „на предявяване“,по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 ТЗ,а към предявяването за плащане,с оглед упражняването на правата на платеца по чл.492 ТЗ . В подкрепа са цитирани от въззивния съд съответни разрешения ,възприети в практиката на Върховен касационен съд. Относно твърдението на ответната страна,че към 01.12.2010г. /за която дата в записа на заповед се съдържа отбелязване,че същият е бил предявен за плащане/, представляващият дружеството С. С. е бил починал /още на 10.10.2009г./, съдът е приел този факт за установен с безспорни доказателства.Като установено по категоричен начин /със свидетелските показания/ е прието и това,че подписът на С. под изявлението за предявяване за плащане на датата на падежа 01.12.2010г. е бил положен предварително – към момента на издаването на ценната книга. Въпреки това съдът е посочил,че тези факти не са от естество да променят извода за формална редовност на записа на заповед,тъй като,съгласно разясненията в т.3 от ТР №1/2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС, при наличие на посочен падеж на определена дата, предявяването за плащане представлява само покана за изпълнение на менителничното задължение, предпоставка за поставянето на длъжника в забава и изискване за предоставяне на необходимо съдействие на кредитора за изпълнението на задължението,като неизпълнението му води до изгубване на правата по ефекта само по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. По тези съображения съдът е намерил предявения от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ЕООД установителен иск за основателен и доказан. Допълнително е посочил,с оглед процесуалното поведение на страните в процеса, че независимо от позоваването му в допълнителната искова молба на съпътстващо издаването на ценната книга каузално правоотношение по договор за финансов лизинг от 02.11.2007г., ищецът не е имал задължение да доказва наличието на задължение по него,което да е било обезпечено със записа на заповед,тъй като ответникът не само,че не е навел от своя страна релативни възражения за наличието на кауза,но и през целия процес е отричал съществуването на такава връзка. В това отношение въззивният съд отново е съобразил и цитирал съдебната практика на касационната инстанция,приемаща, че дори когато ищецът-кредитор въвежда твърдения за обезпечителна функция на записа на заповед спрямо конкретно каузално правоотношение,това твърдение обуславя защитата на ответника; че недоказването на каузата в производството по чл.422 ГПК няма за последица отхвърляне на иска,доколкото записът на заповед представлява самостоятелна абстрактна правна сделка; че при общо възражение на ответника за безпаричност на записа на заповед ищецът-кредитор не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение,обезпечено с процесния запис на заповед,като в този случай е достатъчно за уважаването на установителния иск установяването на формалната редовност на ефекта.Независимо от това, по-нататък в мотивите си въззивният съд е изложил изводи за доказаност в хода на производството пред двете инстанции на наличието на облигационна връзка между страните /сключен между тях договор за лизинг на автомобил/,както и на връзката между това правоотношение и записа на заповед,който е бил издаден /заедно с други три записа на заповед, всички за едни и същи по размер суми/, за обезпечаване на задълженията за плащане на 12 месечни лизингови вноски от общо дължимите 48. Отчел е като релевантни в тази връзка, останалите недоказани от ответника /а и нетвърдени от него/ факти,че тези вноски са били платени или лизинговата вещ е била върната. Напротив,установил е въз основа на приети по делото писмени доказателства,че последната е погинала в ПТП на 10.10.2009г., причинено по вина на представляващия дружеството-лизингополучател С., докато последният е управлявал автомобила в нарушение на правилата за движение и след употреба на алкохол,което и е обусловило отказ застрахователят да изплати на ищеца застрахователно обезщетение. Като основателно съдът е възприел възражението на въззивника „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ЕООД, че възражението на ответника за погасяване на вземането по записа на заповед по давност /което първоинстанционният съд е уважил/ не е било въведено своевременно в предмета на спора,тъй като е направено след хода по същество – едва в писмената защита на страната. Въпреки това апелативният съд е изложил и съображения за неговата неоснователност,констатирайки,че подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е извършено на 03.07.2013г. – в рамките на тригодишния срок по чл.531 ал.1 ТЗ от датата на падежа на вземането по ценната книга -01.12.2010г.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК касаторът твърди,че с така постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по следните обуславящи изхода на делото въпроси: 1. Налице ли е непреодолимо събитие/непреодолима сила при внезапна смърт на авалиста,управителя и собственика на юридическото лице,издател на записа на заповед?; 2.Задължава ли се приносителят на записа на заповед за предяви същия на новия управител на юридическото лице и наследилия дяловете на дружеството непълнолетен собственик,както и на наследниците на авалиста при наличие на текст в него „срещу представяне“ и при липса на знание за наличие на задължение по записа на заповед от новия управител /при липса на правоприемство в дружеството по обичайния ред/ и на наследилия дружествените дялове собственик на дружеството?; 3. Поставеното условие „срещу представяне“ поражда ли действие,поставя ли в зависимост и задължава ли приносителя на записа на заповед да предяви същия на издателя и авалиста,съгласно разпоредбата на чл.491 ТЗ или при наличие на непреодолима сила?; 4. При наличие едновременно на реквизити по чл.486 ал.1 т.1 и т.4 ТЗ вр. чл.537 ТЗ в запис на заповед,извършването на действие по предявяване на записа на заповед от страна на приносителя,предхождащо датата на падежа, дерогира ли датата на падежа,посочен при издаването на записа на заповед?; 5.Нищожен ли е запис на заповед,съгласно чл.486 ал.2 вр. чл.537 ТЗ,в който няма отразена валидна дата и не съдържа определена дата на падеж, поради наличие едновременно на две условия „срещу представяне“ и „дата на плащане“ ; унищожаем ли е поради измама или крайна нужда запис на заповед,в който се съдържат неверни обстоятелства: „записът на заповед е предявен на 01.12.2010г.“ и фактическото предявяване и подписът, положен под този текст е положен преди посочената дата – 01.12.2010г.?; 6. Следва ли съдът да извърши проверка по допустимостта на иска в производството по чл.422 ГПК при наличие на нови твърдения на ищеца след подаване на исковата молба и подаване на отговора на исковата молба,наведени в допълнителната искова молба,водещи до преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането или при нищожна заповед за изпълнение на парично задължение?; 7. Допустимо ли е в иск чл.422 ал.1 ГПК ищецът да изменя своите твърдения,дадени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК,след подаване на отговор от ответника,имащи отношение към основателността и допустимостта на иска /че на 01.12.2010г. записът на заповед е бил предявен на издателя/ и нарушава ли това принципа на равнопоставеност на страните в процеса? Въпросите се поставят с допълнителни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол.
Касационното обжалване се допуска, съгласно чл.280 ал.1 ГПК,когато с него е разрешен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на делото при наличие на някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1,2 или 3 от същия член и алинея. От значение за изхода на делото е този правен въпрос,който е бил включен в предмета на спора от страните и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно нямат характер на правни въпросите,които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение,тъй като тя не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Установеният в разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, разгледан съобразно тълкуването в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, общ критерий за допустимост, не е осъществен с въпросите, формулирани под т.т.1,2,4,5,6 и 7 от изложението. Същите не са били въвеждани в предмета на спора от страните и решението не съдържа разрешения по тях.Четвъртият и петият от въпросите освен това съдържат неверни твърдения за факти,каквито не са били констатирани от съда – за едновременно наличие на два падежа /реквизити по чл.486 ал.1 т.1 и т.4 ТЗ/ и за липса на „валидна дата“, определена като падеж.Последните два въпроса /от процесуално-правен характер/ касаторът поставя във връзка с наведени от него твърдения за наличие на недопустимо изменение на основанието,на което е била издадена заповедта за изпълнение /при първоначално заявяване,че записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя на 01.12.2010г./, извършено с допълнителната искова молба в производството по чл.422 ГПК след възражението на ответната страна,че записът за заповед обективно не би могъл да бъде предявен на представляващия дружеството –издател,поради неговата смърт,настъпила в по-ранен момент. Освен,че са ирелевантни, доколкото при преценката за съответствие между основанието на вземането, претендирано в заповедното производство и това,чието съществуване се установява в исковото производство по чл.422 ГПК,явяващо се естествено негово продължение, водещ е документът по чл.417 ГПК,въпросите и не кореспондират с фактите по делото. Видно от приложеното заповедно производство, заявителят е основал искането си на документ по чл.417 т.3 ГПК – запис на заповед от 02.11.2007г.,съществуването на вземането по който е и предмет на установяване в настоящото исково производство. В заявлението липсва изявление в смисъла,сочен от касатора,което впоследствие да е било изоставено или да е твърдяно обратното на него. Доколкото по посочените въпроси общото основание за допустимост на обжалването не е обосновано,съставът не следва да извършва по-нататъшна преценка за наличие на някой от заявените от касатора допълнителни критерии,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос също не е свързан с конкретен,обусловил изхода на делото, извод на въззивния съд по начина,по който е формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Отговорът на същия и сам по себе си не би могъл да обуслови друг правен резултат,тъй като дали със записа на заповед е възникнало задължение на поемателя да представи на издателя за плащане записа на заповед,е обстоятелство,което няма отношение към редовността на ценната книга,която съдът е констатирал в решението си. Дори да би могъл от поставения въпрос,след корекция и уточняване, да бъде изведен релевантен такъв за извода на съда,че уговорката „срещу представяне на записа на заповед“ не представлява друг падеж,а е относима към разпоредбите на чл.491 и чл.492 ТЗ с оглед упражняване правата на платеца; че същата е само предпоставка за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението,поради което няма отношение към редовността на записа на заповед, този извод не се констатира да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изрично цитирана и от въззивния съд.Поради това не може да бъде направен извод за осъществен и допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Наличие на такава практика,разрешаваща по идентичен на възприетия от въззивната инстанция начин въпроса за предявяването на записа на заповед с падеж на определен ден,само по себе си е предпоставка за отказ обжалването да бъде допуснато и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Направеното в изложението споменаване,че решението е постановено „при очевидна неправилност“,е недостатъчно да обоснове приложимост на основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.Твърдения,от които касаторът извежда наличие на такава,не са изложени,нито защитени със съответни съображения, разграничаващи се от твърденията за неправилност,изложени в касационната жалба и представляващи основание за касиране на решението по чл.281 т.3 ГПК. Извън това и съставът на Върховен касационен съд не констатира данни за очевидна неправилност на въззивното решение,каквато би била налице единствено при наличието на особено тежък порок, който може да бъде установен изначално, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта.
Изложеното обосновава извод за постановяване на отказ за достъп до касационен контрол на атакуваното решение на Софийски апелативен съд.
В полза на ответника по касационната жалба „Хета Асет резолюшън ауто България“ЕООД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ал.1 ЗПП вр. чл.25 ал.2 НЗПП.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261/29.01.18г. по т.д.№2711/17г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Номентана 1“ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място][жк]бл.380 вх.В ет.5 ап.30 да заплати на „Хета Асет резолюшън ауто България“ЕООД с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] бул.“Черни връх“№1-3 ет.4 сумата 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.