1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр. София, 15.09. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4307/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 666/24.03.2015 г. и допълнителна частна жалба вх. № 1939/14.08.2015 г. на И. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. М. от АК-С. срещу въззивно определение № 827 от 25.02.2015 г. на Софийския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 115/2015 г., с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 4086/05.12.2014 г. на И. Г. К. от [населено място] срещу определение от 11.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1132/2010 г. на Ихтиманския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба с вх. № 2201/23.10.2014 г. по описа на Софийския окръжен съд в размер на 15 лева, като неоснователна. Жалбоподателят моли да се отмени въззивното определение по съображения, подробно изложени в частната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като разрешаването на поставените правни въпроси, обусловили изхода на делото, e от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси: 1/ „Може ли да бъде отказано освобождаване от заплащане на държавна такса, защото същата се струва на сезирания съд в неголям размер”; 2/ „Ако на дадено лице е предоставена правна помощ по реда на ЗПП, означава ли това, че лицето едновременно с това трябва да бъде освободено от заплащане на държавни такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК”; 3/ „В случаите, когато едно лице е освободено от заплащане на такси и разноски по дадено гражданско дело по силата на чл. 83, ал. 2 ГПК, следва ли да се счита освободено и от разноски по производства, които се развиват във връзка с това производство (например обезпечаване на иска или подаване на частна жалба срещу определение)”.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което се прегражда производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил подадената молба за освобождаване на молителя от държавна такса като неоснователна. Изложени са съображения, че сумата е в неголям размер от 15 лева, както и че по делото липсват достатъчно доказателства, от които да се направи извод за наличието на предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от внасянето й, като в този смисъл въззивният съд се е позовал на постановеното определение № 202/31.05.2013 г. по гр. д. № 179/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, потвърдено с определение № 401/07.07.2014 г. по ч. гр. д. 3310/2014 г. на Първо гражданско отделение на ВКС за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба поради невнасяне на дължимата държавна такса. В тази връзка въззивният съд е приел, че макар всяка молба да се разглежда отделно и към момента на подаването й, в случая настоящото положение не е по-различно от това, по което е постановено цитираното по-горе определение, още повече, че настоящата молба за освобождаване от заплащане на държавна такса не е подкрепена с доказателства, опровергаващи този извод.
Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу въззивно определение, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посоченото в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК основание е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /определение/ и е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението за допускане на касационно обжалване се сочи, че поставените правни въпроси са от значение за изхода на конкретното дело, тъй като са разрешени в обжалваното определение и имат значение за точното прилагане на закона и за създаване на съдебна практика, която да обуслови ясна, пълна и точна уредба на нормата, разяснявайки и създавайки единство при нейното тълкуване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното:
По първият поставен въпрос „Може ли да бъде отказано освобождаване от заплащане на държавна такса, защото същата се струва на сезирания съд в неголям размер?”, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като макар да обуславя решаващите изводи на съда, въззивният съд е съобразил установената задължителна практика за предпоставките за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда съобразно законоустановени критерии /т. т. 1 – 6/, а така също и други констатирани обстоятелства /т. 7/, които могат да дадат основание за извода, че дължимият в конкретния случай размер на съдебната такса, практически би лишил страната от достъп до правосъдие. Преценката винаги е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение за съответната държавна правосъдна услуга. Съдът следва да извърши проверка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда при спазване на тези критерии е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите в цялост, или частично. В настоящия случай в съответствие с тази практика съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса в указания размер, като видно от данните по делото, молителят не е доказал, че състоянието му не позволява да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лева.
Вторият поставен въпрос „Ако на дадено лице е предоставена правна помощ по реда на ЗПП, означава ли това, че лицето едновременно с това трябва да бъде освободено от заплащане на държавни такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК?”, не е обусловил изхода на спора, тъй като предмет на въззивното определение е бил само въпросът за основателността на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса. В производството по предоставяне на правна помощ съгласно чл. 23 ЗПП, съдът преценява дали страната притежава достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 36 Закона за адвокатурата и установените минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба на Висшия адвокатски съвет.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третият въпрос „В случаите когато едно лице е освободено от заплащане на такси и разноски по дадено гражданско дело по силата на чл. 83, ал. 2 ГПК, следва ли да се счита освободено и от разноски по производства, които се развиват във връзка с това производство (например обезпечаване на иска или подаване на частна жалба срещу определение)?”, отговор на който се съдържа в дадените разяснения с т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Възможно е, поради това молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да е подадена и разгледана от съда още преди обжалване на негов съдебен акт и, когато е уважена, страната се явява освободена от плащане на такси и разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма промяна в обстоятелствата, съдът не се сезира повторно с ново искане. При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото само при промяна в обстоятелствата. В случая производството по делото е приключило с влязло в сила съдебно решение, тъй като подадената въззивна жалба е върната на жалбоподателя с определение № 3/07.01.2014 г. на СОС по гр. д. № 179/2013 г., потвърдено с определение № 401/07.07.2014 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, постановено по гр. д. № 3310/2014 г.
В заключение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а както се посочи по – горе по приложението й е създадена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 827 от 25.02.2015 г. на Софийския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 115/2015 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: