3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 16.10.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 468/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
И. И. Д. е обжалвала с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК определение № 159 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 328/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІI-ро г. о., с което без разглеждане като недопустима е оставена касационната жалба срещу въззивното решение от 07.12.2011 г. по в. гр. д. № 250/2011 г. на Окръжния съд [населено място]. Искането е то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по частната жалба В. И. М., В. Т. П. и К. А. В. считат обжалваното определение за правилно, останалите не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да остави без разглеждане касационната жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че цената на иска, определена съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, при искова молба от 18.01.2007 г., е под минимално установения в закона критерий за допустимост на касационното обжалване от 5 000 лева. Ето защо въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата и към момента на подаване на касационната жалба на 13.02.2012 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Вещните искове са оценяеми, като съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ цената на иска по искове за собственост се определя от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – от 1/4 от пазарната цена на имота.
Предмет на касация е въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за недвижим имот, чиято пазарна цена, при липса на данъчна оценка, възлиза на 2 200 лева според приложената по делото експертна оценка от 15.01.2007 г., изготвена от лицензирания оценител инж. Л. Г.. Или, цената на иска е в размер на 550 лева. Това е и цената на иска, посочена от ищцата В. Ив. М. при предявяването на исковата молба.
В частната жалба са изложени възражения срещу начина на определяне на цената на иска. Жалбоподателката – наследница на един от ответниците по иска, твърди, че ищцата, за да спести държавни такси, е представила оценка на частен оценител, която е десетократно занижена и така тя е лишена от възможност да иска отмяна на едно незаконосъобразно въззивно решение; че общината продава общински имоти, съседни на спорния, по 2 000 лева за един декар; че действителната цена на имота, предмет на спора, е над 20 000 лева и че местоположението му позволява да бъде използван за промишлени дейности. В подкрепа прилага: 1. удостоверение № 94-И-369 от 11.05.2012 г. на Общината [населено място] за това, че имот № 4.13 по плана на новообразуваните имоти по пар. 4 /от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на местност „М. поле” отстои от републиканската пътна мрежа и от регулацията на населеното място на 0 м., и 2. пазарна оценка на земеделска земя по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 11.05.2012 г., изготвена от дружество на независими оценители с управител инж. М. Р., според което началната цена на лв./дка е 1 900 лева, а на имот № 4.13 с площ 10.7386 дка – 20 403 лева.
Доводите са неоснователни.
Съгласно чл. 56 ГПК /отм., но действащ при подаване на исковата молба/, сега чл. 70 ГПК /от 2007 г./, цената на иска се посочва от ищеца и този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание по делото. В случай, че цената бъде увеличена, определението на съда за това подлежи на обжалване с частна жалба.
С оглед на посочената изрична правна регламентация на начина на формиране на цената на иска и крайния момент, до който може да се повдига, следва да се приеме, че ответниците по иска, сред които и починалият в хода на делото наследодател на жалбоподателката И. Н. А., са разполагали с правната възможност да повдигнат тези въпроси най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, проведено на 26.06.2007 г. Това те не са сторили. Ето защо оплакванията за нереална и фрапантно занижена цена на иска са неоснователни, а представените с частната жалба документи относно пазарната цена на имота, с оглед преценката по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, не могат да бъдат взети предвид.
В обобщение, законосъобразно е прието, че цената на иска е под 5 000 лева, поради което и касационната жалба е недопустима. Като правилно, обжалваното определение следва да се остави в сила.
На ответницата по частната жалба В. М. следва да се присъдят разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 50 лева съобразно представения с отговора договор за правна защита и съдействие № 0029068.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 159 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 328/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о.
ОСЪЖДА И. И. Д. да заплати на В. И. М. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 50 /петдесет лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: