3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 16.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3856/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от И. В. Т.-А. чрез адвокат Н. П., срещу въззивното решение № 7925 от 23.11.2012 г. по гр. д. N 2245/2005 г. на Софийския градски съд в частите, с които в сила е оставено първоинстанционното решение от 06.04.2005 г. по гр. д. № 1809/2000 г. на Софийския районен съд относно извършването на делбата чрез изнасяне на публична продан на апартамент № 15 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и са отхвърлени възлагателната претенция на жалбоподателката и претенцията й за присъждане на обезщетение за извършени подобрения за разликата над 132.50 лева до пълния предявен размер.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Р. В. Т. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод за липса на предвидените в чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ предпоставки за възлагане на неподеляемото жилище на жалбоподателката и за извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан съгласно чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. Независимо от събраните данни, че през последните години преди смъртта на наследодателя М. Н. през месец декември 1995 г. се е грижила за него, не е установено по безспорен начин претендиращата съделителка И. Т.-А. да е живяла в жилището при откриване на наследството; липсва и декларация от същата, направена под страх от наказателна отговорност, че не притежава друго жилище на територията на страната.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че въззивният съд е разрешил въпроса дали жалбоподателката е живяла в делбеното жилище и се е произнесъл по него, без да е обсъдил в тяхната взаимна връзка всички доказателства, събрани пред двете инстанции, които са от значение за претенцията по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./; че с това е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 12 ГПК и чл. 188 ГПК /отм./. Посочени са и представени съдебни актове по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК: Постановление на Пленума на ВС № 7/1965 г., ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 91 от 17.11.1971 г. на гр. д. № 73/1971 г. на ОСГК, определение № 190 от 15.04.2010 г. по т. д. № 1110/2009 г. на ВКС, ІІ-ро т. о.
При това изложение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. Това е така, защото в изложението са развити съображения за допуснати нарушения на процесуални правила при обсъждането и преценката на доказателствата, които по същество се покриват с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Те имат отношение към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Отделно от изложеното, съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая е извършен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с доводите на страните, а дали дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На следващо място в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ по въпроса дали е живяла с наследодателя в жилището, предмет на претенцията по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. Както беше посочено, съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване може да бъде допуснато по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Поставеният от жалбоподателката въпрос не е правен, а е фактически и предполага, според т. 7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. Изхождайки от тези разяснения, следва да се посочи, че възприемането на фактическата обстановка и преценката на решаващия съд относно релевантните за претенцията по чл. 288, ал. 3 ГПК обстоятелства биха подлежали на проверка за правилност на решението по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, но не може да обосноват основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката е подала и допълнителна молба към касационната жалба и съответно – допълнително изложение, и поставя процесуалноправен въпрос, който съдържа две части: 1. дали поради късното узнаване /след приключване на въззивното производство/ на обстоятелство, което съставлява основание за отвод според страна в производството, последната е била лишена от възможност да упражни правото си да поиска отстраняването на съдия и 2. налице ли е основание за отвод когато съдията си е сменил името, междувременно е преминал в горната инстанция, решил е делото, по което в първата инстанция е събрал основните доказателства и си е изградил становище. Жалбоподателката счита, че смяната на името, за която научила след получаване на въззивното решение, я е въвела в заблуждение и така е нарушено правото й да иска отвод, като тя практически се явява лишена от втора инстанция. Твърди, че в случая е налице конфликт на интереси за председателя на съдебния състав по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗПУКИ.
На първо място следва да се отговори на втората част на въпроса, защото дали е нарушено правото на страната да поиска отстраняване на съдия може да се обсъжда само ако съответните обстоятелства съставляват основание за отвод.
В представените с изложението съдебни актове като основания за отвод са обсъждани многократно изразявано пред различни институции от страна по делото недоволство от работата на съдии; наличие на колегиални и лични отношения, т. е. обстоятелства, попадащи в основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Изложените от жалбоподателката обстоятелства навеждат на друго основание – това по чл. 22, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. Според него не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция. Следователно, не се разкрива сходство в хипотезите и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице /другият посочен в изложението съдебен акт – решение № 5 от 27.01.2011 г. на Бургаския апелативен съд, не е представен по делото/.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а и по прилагането й има формирана съдебна практика. Под решаване на делото се има предвид участие в съдебния състав, постановил съответния съдебен акт по съществото на спора – напр. определение № 330 от 25.06.2009 г. по ч. гр. д. № 346/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. Затова и участието на съдия в първоинстанционното производство, без това да е съпроводено с произнасяне по съществото на спора, не е основание за отвод от разглеждането и решаването на делото от същия съдия във въззивната инстанция.
След като хипотезата, пред която страните са изправени, не съставлява основание да отвод, то и първата част на поставения от жалбоподателката въпрос не обосновава наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – да е от значение за решаване на делото.
Касационната жалба има за предмет въззивното решение и в отхвърлителната част на претенцията за подобрения. Не е формулиран, обаче, правен въпрос от значение за решаването на този спор, както и не са обосновани предпоставките на специалните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и в тази част.
По изложените съображения Върховния касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7925 от 23.11.2012 г. по гр. д. N 2245/2005 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: