О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр.София, 19.06.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1116 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Н. И., чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 26.11.2018г., постановено по в.гр.д.№497/2018г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 20.06.2018г. по гр.д.№132/2017г. на Старозагорски окръжен съд, е отхвърлен предявения от И. Н. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 3000лв. до 6000лв. – присъдени с първоинстанционното решение, както и в частта на въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от И. Н. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 3000лв. до 6000лв. – присъдени с първоинстанционното решение, както и в частта на въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 НК, по което е оправдан с присъда № 205/23.11.2016г. по нохд № 2937/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд, потвърдена с решение № 48 от 06.04.2017г. по внох № 1049/17г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е отчел конкретните обстоятелства от значение за определяне на размера – престъплението, за които ищецът е привлечен за обвиняем е тежко по смисъла на закона; наказателното производство от 1г.10м. обаче е в рамките на разумните срокове за престъпление от такъв характер; ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение“подписка“; обвинението се е отразило на психоемоционалното състояние и социалния живот на ищеца с понасянето на онези болки и страдания които съдът е приел приема за установени и обичайни; не се е отразило на личния му живот; освен интензитета на обичайните иначе психични болки и страдания при ищеца само до известна степен са се влошили субективните му усещания/оплаквания/от исхимичната болест на сърцето; налице са соматични оплаквания от невротичния кръг, довели еднократно до хипертонична криза, но влошаване на психичното му състояние няма. Съдът е изложил съображения, че преценката на конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лв.
Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Въпреки дадените указания от администриращия касационната жалба въззивен съд, касаторът не поставя конкретен правен въпрос, нито сочи да е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество.
Както се посочи, в производството по чл. 288 ГПК касационният съд не се произнася по правилността на обжалваното въззивно решение, а преценява дали формулираните въпроси отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и дали са налице претендираните специални предпоставки по т.1-3. Дали са правилни конкретни разрешения на въззивната инстанция се преценява при произнасяне по същество на спора, едва в случай, че делото бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.2018г., постановено по в.гр.д.№497/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: