О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр. София, 19.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 1660 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Т. В. В., гр. Сливен, срещу определение № 160 от 23.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 123 / 2019г. на Апелативен съд – Б., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 317 от 01.04.2019г., постановено по в.ч.гр.д. № 168 / 2019г. от Окръжен съд – Сливен, за оставяне без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по гр.д. № 168/2019г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Жалбоподателят – ищец атакува въззивното определение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че съдът е нарушил принципите на справедливост, равенство пред закона и безпристрастност. Твърди, че не е спазена хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК за достъп до правосъдие на всички граждани със засегнати права, а съдът е разгледал съществото на спора, като го е пререшил и предварително определил ощетяване от невнасяне на държавни такси.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, Окръжен съд – Сливен е заключил, че искът е на значителна стойност за сума, произтичаща от търговски отношения, който може да бъде предявен и като частичен. Посочил е, че се касае за вземане, безвъзмездно прехвърлено от търговското дружество на ищеца непосредствено преди подаването на иска, с което би се стигнало до заобикаляне на закона относно дължимостта на таксата.
Въззивният състав е приел, че липсват предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от дължимата по исковата молба държавна такса. Позовал се е на това, че в декларацията по делото ищецът е посочил месечен доход в размер на 223,81 лв. от пенсия, но след служебно извършена по чл. 23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ справка в търговския регистър, е установено от съда, че молителят е съдружник и управител на множество търговски дружества, за които липсват данни в декларацията му по чл.83 ГПК. При посочените данни въззивният съд е направил извод, че за дейностите си, вписаните в търговския регистър, ищецът може да получава средства, с които да посрещне разходите по водене на делото. Освен това е посочил, че отсъствието на данни в декларацията за участието на страната, разколебава достоверността на посочените от нея минимални доходи.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на спора: „1/ Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса, по реда на чл.83, ал.2 ГПК – към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, към момента на подаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК или към друг предходен момент?; 2/ Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, ползващи заплащането на дължимата държавна такса и попада ли сред тези критерии обстоятелството, че съдът е събрал служебно данни за участие в търговски дружества преди образуването на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавни така, и след като събира доказателства по собствена инициатива, защо не е проверил липсата на дейност и доходи от тези дружества, включително и липса на декларация по чл.50 от ДОПК?; 3/ При подадена молба за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, към която са приложени надлежни писмени доказателства за материалното и имущественото състояние на молителя, включително и декларация по чл.83, ал.2, т.2 ГПК, следва ли съдът, преди да се произнесе по молбата, да укаже на молителя да представи и други доказателства, с оглед самоинициативата за събиране на доказателства, тъй като съдът няма правомощия за служебно начало в процеса?”. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира: определение № 71/28.01.2015г. по ч.т.д.№ 25/2015г. на І т.о. на ВКС, определение № 206/17.05.2013г. по ч.гр.д.№ 2434/2013г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 612/12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол.
В изложението си частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, за който да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като единствено е повторил оплакванията си за неправилност на извода на въззивния съд за липса на доказателства за наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, които могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Релевираният от частния касатор въпрос за меродавния момент, към който следва да се извършва преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, е с изцяло хипотетичен характер – не е бил включен в предмета на делото, по който апелативният съд се е произнесъл с атакуваното въззивно определение. Въпросът, касаещ критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и / или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса, е поставен теоретично, без да е отнесен към конкретните мотиви на въззивния съд, като относно водещият мотив на решаващия състав за невярност на представената пред съда декларация за материално и гражданско състояние, не е поставен въпрос. В тази връзка неотносим за изхода на спора е и последния въпрос, тъй като на касатора е било указано да представи доказателства за материалното си положение – декларация за същото, но същата е била с невярно съдържание, констатирано от съда въз основа на служебно известните му по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вписани в ТР обстоятелства.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 160 от 23.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 123 / 2019г. от Апелативен съд –Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.