4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
С. 02.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1081/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение № 982 от 17.VІ.2011 г. по гр.д. № 1083/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 30.ХІ.2010 по гр.д.№ 7434/2009 г. на СГС в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на основание чл. 226 ал. 1 КЗ на И. В. П. – от [населено място] 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 349.19 лв. – обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 12.VІІ.2007 г., със законната лихва от 12.VІІ.2007 г., решението е отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за 5000 лв. и искът за имуществени вреди е отхвърлен за 331 лв. и е постановено друго, с което исковете са уважени и за тези суми, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят като “основания по чл. 280 ГПК” развива оплакване за неправилност на решението относно тежестта на доказване с приетото, че той следва да докаже че не е платена застрахователната премия, което противоречи на т.4 от т.п.№7/78 г. на ВС. Поддържа, че решението противоречи и на т.п.№4/68 г. на ВС относно определения размер на обезщетението и критериите по чл. 52 ЗЗД, като присъденото обезщетение е завишено. Жалбоподателят излага, че решението противоречи и на т.п.№17/63 г. на ВС относно съизвършителството, което е доказано, прави оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд по този въпрос, които противоречат на посоченото т.п. – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, както и основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като в съдебната практика няма еднозначно виждане за отговорността на застрахователя, когато вредата е причинена при съизвършителство. Жалбоподателят прави и оплакване, че решението по иска за неимуществени вреди е недопустимо, като постановено свръх петитум – при предявен иск за 50 000 лв., искът е уважен, като е приета сума 60 000 лв., като самото произнасяне не е свръх петитум, но единствено заради отчетено съпричиняване, а дължимото обезщетение е изчислено върху сума 60 000 лв., каквато не е искана.
Ответницата по касационната жалба И. В. П. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение, като е потвърдено и изменено първоинстанционното решение, съдът е приел, че са установени елементите на фактическия състав на чл. 226 ал. 1 КЗ: увреждане от управляващ на застрахован при ответника автомобил, противоправно поведение и вина, както и причинно – следствена връзка между деянието и уврежданията, изразяващи се в претърпени вреди -имуществени и неимуществени. Съдът е посочил, че с оглед представената Справка от база данни на Гаранционен фонд, оспорена от ответника, непредставил доказателства във връзка с оспорването, е неоснователно възражението му за липса на валидна застраховка ”гражданска отговорност” с оглед неплатена застрахователна премия, както и по съображения, че плащането на застрахователна премия е неотносимо при пряк иск по чл. 226 КЗ, който се предявява от трето на застрахователното правоотношение лице. За да определи размер на неимуществените вреди 60 000 лв., съдът е съобразил възрастта на ищцата, вида и тежестта на уврежданията, периода и степента на болките и страданията, характера ”опасност за живота” на мозъчната контузия, намалената трудоспособност поради раната на горния десен клепач, неблагоприятната прогноза, изключваща пълно възстановяване, както и социално-икономическите условия на живот към момента на деликта. По съображения, че е налице съпричиняване от ищцата поради непоставяне на предпазния колан, което би предотвратило удара с глава в арматурното табло, съответно би предотвратило или смекчило получените травми, съдът е определил приноса й в получените увреждания наполовина, и иска за основателен в размер на 30 000 лв. Не е уважил възражението на застрахователя за съпричиняване от шофьора на другия автомобил, участвал в ПТП- то, по съображения, че съизвършителство не е установено, но и при такова, съизвършителите биха отговаряли солидарно по чл. 53 ЗЗД, затова застрахователят отговаря пред ищцата за цялото вземане.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, като постановено свръх петитум по иска за неимуществени вреди. Определящи в случая са размерът на предявения иск и размера, в който искът е уважен, а не размерът на обезщетението, определен при съблюдаване на критериите по чл. 52 ЗЗД, съответно намален поради прието съпричиняване на ищцата. При предявен иск за 50 000 лв., който иск е уважен за 30 000 лв., не е налице недопустимост на решението поради постановяване “свръх петитум”.
Доколкото жалбоподателят сред оплакванията си за неправилност на решението, сочи решените по делото правни въпроси от значение за изхода на делото, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно. Като се има предвид, че ищцата е представила Справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, подадени от застрахователните компании, от която е видно, че ответникът е обявил процесната полица, като действаща и не е обявил прекратяването й, което доказателство ответникът е оспорил, приетото, че страната, направила оспорването, следва да докаже твърдяните от нея обстоятелства, не е в противоречие с установената съдебна практика за разпределението на доказателствената тежест между страните.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че решението противоречи и на т.п.№4/68 г. на ВС относно определения размер на обезщетението и критериите по чл. 52 ЗЗД, и че присъденото обезщетение е завишено. Установените в съдебната практика критерии по чл. 52 ЗЗД, които съдилищата следва да прилагат при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, са приложени в обжалваното решение. Критерий “социално-икономическите условия на живот към момента на деликта”, въззивният съд е съобразен с оглед съдебната практика, създадена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите на ВКС съдебни инстанции:Р.№1/26.ІІІ.2012 г. по т.д.№ 299/2011 г. на ВКС и посочените в него други решения на ВКС, която е в смисъл, че при определяне обезщетението за неимуществени вреди, е приложим принципът за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД, като следва да се има предвид и икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
Въпросът за съизвършителството и поддържаното от жалбоподателя по този въпрос противоречие на решението на т.п.№17/63 г. на ВС, не е релевантен по делото, тъй като във въззивното решение е прието, че съизвършителство по делото не е доказано. Изложените от жалбоподателя съображения за неправил – ност на решението по този въпрос, съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК и не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 982 от 17.VІ.2011 г. по гр.д. № 1083/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: