О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 20.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.07. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 409/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Й., с вх.№2788/13.03.2012 г. на Софийския градски съд, подадена чрез куриер на 12.03.2012 г., срещу Определение №3114 от 21.02.2012 г. по ч.гр.д.№615/2011 г. на Софийския градски съд, ВО, ІІ Б състав, с което е оставена без уважение въззивната му частна жалба срещу Определение от 21.12.2011 г.по гр.д.№42811/2011 г. на Софийския районен съд, ІІ Г.О., 58 състав, с което е върната исковата молба на [фирма] с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК във вр. с чл.124 ГПК и чл.55, ал.1, предл. първо, ЗЗД, като процесуално недопустима.
Ищецът и настоящ жалбоподател е твърдял, че процесната сума от 14 734.66 лв., представляваща цена на закупени от него стоки, по погрешка, вместо на продавача [фирма], на 07.09.2011 г. е преведена на първия ответник [фирма] с предишно наименование [фирма], след като срещу него по инициатива на ТД на Н. София е започнало изпълнително производство- с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№2553-00-3042/08.08.2011 г. му е наложен запор върху сметките. Вследствие на това, грешно преведената сума от ищеца-касатор, в качеството му на трето на изпълнението лице, не може да му бъде възстановена, поради което е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответниците [фирма] и ТД на Н. София, че сумата от 14 743.66 лв. е недължимо платена от [фирма] и той е собственик на същата сума. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че предявеният от жалбоподателя [фирма] иск за установяване по отношение на ответниците, че е собственик на сумата 14 745.66 лв. е недопустим, защото парите, като родово определени вещи, не могат да бъдат предмет на петиторна или посесорна защита. Въззивният съд като допълнително основание за недопустимостта на исковата молба, е приел, че предмет на иска е установяване съществуването на факт с правно значение, който не е предвиден в закона./ аргумент от чл.124, ал.4, изр.2 ГПК/.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Обосновава правния си интерес от правото си да получи обратно сочената от него в качеството му на трето на изпълнението лице, недължимо платената на [фирма] сума в размер на 14 743.66 лв., което право е нарушено от вече започналото принудително изпълнение от публичния изпълнител. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, защото е налице противоречие между разрешенията на правни въпроси, дадени в обжалваното определение на Софийския градски съд, и във влязлото в сила решение№378 от 13.04.2010 г. по т.д.№746/2009 г. на Софийския градски съд, ТО, VІІ-6 състав.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира значимия за изхода на делото конкретен правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. Преразказването на правните изводи на Софийския градски съд, направени в обжалваното определение, не представлява изпълнение на задължението му по чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да формули точно и мотивирано значимия за изхода на делото конкретен правен въпрос. Извън правомощията на касационния съд е да формулира или да извежда материалноправен и/или процесуалноправен въпрос в зависимост от подържаните в жалбата основания за касационно обжалване. Непосочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже селектиране на касационната жалба.
В случая не са налице и подържаните допълнително основания за достъп до касация. С представеното Решение №378/13.04.2010 г. по т.д.№746/2009 г. на СГС, ТО, VІ-6 не се доказва наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото липсва пълна идентичност между него и обжалваното определение по въпроса за допустимостта на предявените искове. В настоящето определение съдът се е позовал за недопустимостта на иска с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК, и във вр. с чл.124,ал.4, изр.2 ГПК, каквато хипотеза не е разрешена от Софийския градски съд в приложеното решение.
В т.2 от приложението по чл.284, ал.3 ГПК е направено само бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ,без да е мотивирано с предпоставките за неговата наличност, посочени в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК. Не се навеждат твърдения за непълнота или неяснота на нормата на чл.269, ал.1 Д., които евентуално биха наложили нейното корективно тълкуване, или за наличието на противоречива или остаряла съдебна практика, налагаща нейното осъвременяване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №3114 от 21.02.2012 г. по ч.гр.д.№615/2011 г. на Софийския градски съд, ВО, ІІ Б състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: