О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №335/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК, вр §74 от ПЗР ГПК (ДВ бр.86/2017г .
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Г. от [населено място] срещу решение № 596 от 15.03.2017г по в.гр.дело № 3861/2017г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 25.03.2016г по гр.д. № Е 663/2015г. на Софийски градски съд, ІІI бр. Състав. На територията на Република България е признато и допуснато изпълнение на решение от 17.04.2014г. по гр.д № 2-69/14, на мирови съдия на съдебен участък № 358 на района на Западно Дегуново ,гр. М. , в сила от 17.04.2014г., с което по искови претенции за издръжка ответникът и понастоящем касатор Г. Т. Г., български гражданин, е осъден да заплаща на О. Г. издръжка на малолетния им син В. Г. Г., в размер на ? от заплатата и(или)други доходи, ежемесечно до навършване на пълнолетие на детето, както и издръжка на майката в размер на 12 452 рубли до навършване на тригодишна възраст на детето.
Софийски апелативен съд е отхвърил като неоснователни възраженията за липсата на компетентност на постановилия решението съд , ,както и относимостта на доводите за нарушаване на процесуалните права на ответника при защита по делото ,ненадлежно призоваване и като резултат лишаване от възможност от участие в процеса , за нарушаване принципа на служебното начало поради несъобразяване с факта, че Г. е задължен и към друго малолетно дете и издръжка в този размер не съответства на неговите доходи и възможности. На свой ред въззивният съд е приел безспорното обстоятелство ,че в производството пред чуждестранния съд касаторът Г. е бил призован с връчване на съдебните книжа чрез пощенска пратка № 80142655/04.04.2014г ,с приложено към делото потвърждение, свидетелстващо за доставяне лично на ответника на 09.04.2014г. на постоянния му адрес в страната. Налице е удостоверение в оригинал и превод, издадено от съдебен участък № 358-М.,че след получаване на книжата (на 10.04.2014г.)ответникът е провел телефонен разговор с мирови съдия от същия район,в който е заявил възраженията си по претенцията на ищцата за издръжка на детето в размер на 12 452 рубли като непосилна за него ,претендирал е за намаляването й до размер от 3-4 хиляди рубли.Тези факти въззивният съд е приел за удостоверени от решаващия орган, при което е изпълнено условието на чл. 46, чл.49 от Договора межда НРБ и СССР за правна помощ ,ратифициран с Указ от 15.04.1975г решението да е влязло в сила и да е връчено „поне едно съобщение” до неучаствали ответник, съответно не са налице основание за отказ по чл. 52 от Договора, ответникът не може да се позовава на нарушения по чл.117т.2 КМЧП и приложение намира чл.120, ал.2 КМЧП . Ответникът не е направил възражение за нередовно призоваване , нито е направил доказателствени искания ,при предоставена му възможност. Делото не е в обхвата на спорове от изключителна компетентност на замолената държава.Чуждестранният съд е компетентен да постанови решение за издръжка на непълнолетното дете, тъй като спорът за издръжка не е сред случаите ,в които българският законодател признава изключителна компетентност на собствените си съдилища. Изтъкнато е ,че са налице предвидените положителни и отрицателни предпоставки по чл. 117 КМЧП , за които съдът следи служебно.Решението на чуждестранния съд не е несъвместимо с българския обществен ред,възраженията на ответника за законосъобразност и съгл. чл.121 КМЧП, поначало не могат да се обсъждат.
Касационната жалба съдържа изтъкнатите и във въззивното производство оплаквания .
В приложеното към жалбата изложение се изтъкват всички основания по чл.280, ал.1т.1,т.2,т.3ГПК: Изводът ,че чуждестранният съд е бил компетентен да се произнесе по иск за издръжка е в противоречие с решение № 101 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 919/2009 г., III г. о., ГК,според което при липса на изрична уредба на частноправните отношения с международен елемент в действащия двустранен договор,в сила за РБългария, условията за признаване и допускане изпълнение на чуждестранното решение следва да бъдат преценявани с оглед разпоредбите на КМЧП , които се прилагат субсидиарно относно неуредените с договора въпроси. Следвало е да бъде приложен чл.11, във вр чл. 4, ал.1 КМЧП и да се приеме ,че междуранодно компенетнен е бил българския съд,която компетентност е изключителна . Противоречието е с опр. №20/2009г по ч гр.д № 2267/2008г и реш. № 29/2008г по т.д № 537/2007 І т.о възприели ,според защитата на жалбоподателя, изключителна компетентност на българския съд по исковете за издръжка – основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се изтъква поради противоречиво разрешаване на въпрос, който изрично не е формулиран ,но според установената практика правото на защита на ответника е нарушено ако не са му връчени исковата молба и всички доказателства ,вкл.уточнителни молби ,по предвидения в договора за правна помощ ред .Основание за отказ да се допусне изпълнение в този смисъл има в реш. № 673/2009 по гр.д №583/09 на САС , реш. № 1472/2009г на САС , реш. № 5970 /03.08.2015г на СГС ,реш. № 1588/2014г на СГС ,реш. № 4369/2015г на СГС и реш. № 2273/2016г на СГС , докато в настоящия случай САС е възприел обратното.
Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква по въпроси, които преформулиран възраженията на ответника : може ли да се приеме че ответникът е бил надлежно призован, след като не е спазена процедурата по чл. 5-9, вр. чл. 3 от Договора за правна помощ за връчване на книжата чрез съдебна поръчка ,а връчването е по куриер (DHL|) и не е отбелязано съдържанието на пратката; може ли да се приеме че след разговор с мировия съдия ответникът е бил наясно с предмета на делото ,че невръчването на исковата молба с превод на български език и процес без да му назначен преводач е сред нарушенията в чл. 117 КМЧП. Формулира се въпрос приложима ли е в случая нормата на чл.120 ал.2 КМЧП.
Формулира се въпрос кой е международно компетентния съд по иска за издръжка, когато ответникът има постоянно местоживеене в РБългария и е пребивавал на територията на РБългария според чл. 11 , вр.чл. 4 КМЧП , предвид липсата на изрична уредба в договора за правна помощ .
Отговор от ответницата не е постъпил ,след като книжата са връчени със съдебна поръчка , чрез МП на Руската федерация.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема съображенията на защитата за разрешение, дадено от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС по въпроса за международната компетентност на съда по иска за издръжка, когато издръжка се дължи от български граждани с местожителство на територията на Р България. Съгласно Решение № 248/2012г по гр.д. №241 по описа за 2012 година ІІ г.о на ВКС нормативната уредба на признаване и допускане до изпълнение на чуждестранни съдебни решения и други актове след 01.01.2007 г. в РБългария е обособена в четири групи актове : 1. актове в системата на Европейския съюз, които са с предимство пред българските съдилища по отношение на урежданата от тях материя и между тях са общностните актове ( чл.56 от Договора за създаване на Европейската общност), Регламент на ЕО /Р/ 44/2001 г., Р 2201/03 г. и Р 805/04 г., Р 1346/00 г. и Р 1896/06 г. и Р 4/09 г., приложим след 18.06.2001 г., 2. Други международни актове – многостранни, като Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни решения от 1958 г. и двустранни – Договори за правна помощ , между които и процесния случай , предвид договора между НРБ и СССР за правна помощ, ратифициран с Указ от 15.04.1975г. 3.закони, съдържащи специални норми за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранни решения ( глава петдесет и седма на Гражданския процесуален кодекс) и 4. обща уредба – текстовете на чл.117-124 КМЧП , която уредба има субсидиарен характер ,както е посочено в Решение № 101 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 919/2009 г., III г. о., ГК.
По въпроса дали чуждестранния съд не е бил компетентен да разгледа спора за издръжка,поради поддържаната от касатора изключителна компетентност на българския съд по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2, вр. чл. 11 КМЧП,съответно наличие на основание да не се признае чуждото решение, оспорваното въззивно решение с в съответствие с установената практика на ВКС .( Реш.№ 178/2013 ,гр.д. № 1108/2012г по описа на ІV г. отделение 2012 г, Опр.№ 381/ 2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2912/2017 г., III г. о., ГК и др.) . Условията за екзекватура по двустранния Договор от 1975г със съветските републики,съгласно неговия чл.47 б.”а”не изключват компетентността на съда в [населено място] по настоящето решение за издръжка, независимо че издръжката не е уредена отделно от правоотношенията по чл.25 на същия договор.Компетентен е съда,чиито гражданин е детето или на територията,в която детето има местожителство или местопребиваване,като се прилага по-благоприятното за детето законодателство. Същевременно не е налице и отрицателното условие в чл. 52 б.”в” от договора за правна помощ със съответната държава от 1975г,тъй като българският закон не въвежда изключителна компетентност на българския съд по исковете за издръжка. Съгласно Определение № 381 от 18.10.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 2912/2017 г., III г. о., постановено по въпроса за определяне на международната компетентност на съда в производството,образувано по искове за упражняване на родителски права, режим на лични контакти на детето и за заплащане на неговата издръжка, при наличие на международен елемент в правоотношението ,Върховен касационен съд е указал ,че съдът е задължен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз, от международна конвенция, приета от Р. България , или от КМЧП.Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако то е по – благоприятно за него, когато родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване –чл. 85,ал.2 КМЧП. Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка -арг. 87,ал.1 КМЧП .Изключенията от това правило, предвиждащи приложение на отечественото право на търсещия издръжка са в хипотезите, при които отечествено право на търсещия издръжка е по-благоприятно за него. Именно поради това ,че по искове за издръжка компетентността на съда в договарящите държави не е изключителна,е признат принципа за прилагане на по- благоприятния за детето закон.Въпрос за субсидиарното приложение на КМЧП в случая е безпредметен и няма да обуслови други решаващи изводи.По отношение на международната компенетнтост на българския съд ,КМЧП прави разлика между „компетентност” и „изключителна компетентност”,катопо споровете за издръжка на непълнолетни деца компетентността на българския съд не е изключителна .Това следва не само от липсата на нейното изрично определяне по този начин , за разлика от други случаи, а и от нормата на чл. 23, ал.2, предл. второ КМПЧ, според която за делата с предмет издръжка, споразумение между страните не се изисква. Определение №20 от 23.01.2009г по ч. гр.д № 2267/2008г ІІІг.о на ВКС ,на което защитата се позовава , не е постановено по спор за признаване на решение на чуждестранен съд за издръжка. В него съответно е посочено ,че международната компетентност на българския съд е изключителна само тогава , когато това е изрично предвидено,но неточно исковете за издръжка са цитирани заедно с изрично уредените в тази връзка случаи. В мотивите на решение №29/2008г по гр.д № 537/2007г І г.о също не е застъпено обратно на установеното виждане по въпроса за компетентността , а в конкретния случай ВКС е изтъкнал, че отношенията по договора между страните не са по договор за издръжка ,отношенията не са от изключителна компетентност на българските съдилища ,което не означава дадено разрешение за такива отношения .
Не е налице изтъкваното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, което се сочи без връзка с ясно формулиран въпрос. Практиката на ВКС по прилагането на чл.117 КМЧП в производството по екзекватура и обхватът на проверката , определен в чл. 120, ал.2 и чл. 121 КМЧП е последователна и непротиворечива (решение № 248 по гр.д. № 241/2012 г.,ІІ г.о). Въззивното решение е в съответствие с тази практика.Материалните предпоставки за екзекватура са уредени в чл.117 КМЧП, в т. 1 – т. 5 ,където са посочени положителни и отрицателни факти, които трябва да са налице, респ. следва да отсъстват,за да е допустимо признаване на решението на територията на РБългария и допускане на неговото изпълнение в пределите на страната, когато то се ползва с изпълнителна сила. По изрично разпореждане на закона съдът проверява служебно условията по чл. 117 КМЧП и предпоставките чл. 119 от същия закон , тъй като те са условие за допустимост на производството по екзекватура.Съдът няма право да преценява правилността на решението, чиято екзекватура се иска, а проверката по чл.117, т.2 КМЧП се свежда до връчването на препис от исковата молба, редовно призоваване и съответствие с основни принципи, свързани със защитата. Границите са поставени в КМЧП, чиито норми са ясни и се прилагат непротиворечиво при обстоятелствата , на които ответникът основава оспорването на решението за присъждане на издръжка.Касаторът влага във въпросите съдържание, което не е включено в обхвата на проверката, която следва да извърши съдът в производството по екзекватура. Съгласно чл.120,ал.2 КМЧП, ответникът няма право да се позовава на такова нарушение, което е могъл да изтъкне пред чуждестранния съд, а именно такъв е случаят ,когато исковата молба е връчена и страната е уведомена, съответно призована за производството , макар и не по формалния ред на съдебните поръчки съгласно двустранен договор за правна помощ, а по друг начин .
Поради гореизложеното не е налице и основанието по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по формулираните въпроси и
Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 596 от 15.03.2017г по в.гр.дело № 3861/2017г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .