ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 500
София, 23. октомври 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 3212 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 317/27.06.2017 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч. гр. д. № 2450/2017, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба № 6287/07.04.2017 против определение № 1019/23.03.2017 на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 1411/2017, с което е потвърдено определение по допускане на мерки за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество по ЗОПДИППД.
Недоволна от определението е жалбоподателката К. М. П., представлявана от адв. К. Й. от САК, която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че частната касационна жалба неправилно е оставена без разглеждане и е допустима, а по същество е основателна.
Ответникът по жалбата К. (К.) я оспорва, като счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, постановено е от състав на Върховния касационен съд и туря край на производството по делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд, с които се допуска обезпечение на предявен иск на К. за установяване на престъпно обстоятелство и отнемане в полза на държавата на имущество, е окончателно, а подадената частна жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е предвидено, че определението, с което се допуска обезпечението подлежи на въззивно и касационно обжалване, като в чл. 28, ал. 5 от същия закон се посочва, че производството се развива по реда на ГПК, а съобразно чл. 396, ал. 2, изр. 3 (ред. ДВ, бр. 100/2010) ГПК като обжалваеми по касационен ред, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, са тези определения на въззивния съд в обезпечителното производство, при които въззивът е допуснал обезпечението, след като е отменен отказ на първата инстанция или касационното обжалване е допустимо само на тези въззивни определения, постановени в обезпечителното производство, с които за първи път се допуска обезпечение на иска. Съставът на ВКС е приел, че тези определения са окончателни и в тази насока е задължителното тълкуване, дадено с тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., с което изрично е прието, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, поради което ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, подадената частна касационна жалба, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира за основателна.
Правилно съдът е приел, че съгласно § 5 ЗОПДИППД (отм.) неприключилите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД, а предвид обстоятелството, че е образувана проверка с протокол вх. № 454/11.12.2008, приложимият ред е по този закон. Както при действието на стария, така и при действието на новия ГПК Върховния касационен съд е приемал в тълкувателната си практика, че обезпечителното производство е двуинстанционно, затова приетият при действието на стария ГПК ЗОПДИППД урежда изрично обжалваемостта пред касационния съд на определенията, с които се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка. С приемането на новия ГПК инстанционността на обезпечителното производство не е променена. Въведени са само основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/2010) се разширява обжалваемостта на определенията в обезпечителното производство, без да се засяга особената уредба на обезпеченията в специалните закони. Разширяването на обжалваемостта на определенията в обезпечителното производство с общия закон не може да доведе до нейното стесняване, уредено в специални закони, което не е отчетено от състава на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 317/27.06.2017 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч. гр. д. № 2450/2017.
ВРЪЩА делото на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.