О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.500
гр. София, 23.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2506 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №158 от 02.06.2015 г. по в.т.д.№240/2015 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №99 от 09.02.2015 г. по т.д.№664/2014 г. на ОС Варна, с което по иск по чл.74, ал.1 от ТЗ, предявен от И. Я. И. е отменено решението на общото събрание на [фирма], проведено на 24.03.2014 г. за изключване на съдружника И. Я. И..
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. Налице ли са основанията за изключване на съдружник – неизпълнение на задължение за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството в хипотезата на отказ на съдружник да извърши допълнителни парични вноски, който отказ е изразен чрез гласуване „против” предложението и в кои хипотези е допустимо такова тълкуване. 2. Подлежи ли на самостоятелна преценка и установяване всяко едно нарушение в хода на производството по чл.74 от ТЗ. 3. Необходимо ли е твърдяни нарушения, извършени от съдружника, който е изключен и които евентуално биха съставлявали нарушения по други закони, както в случая ЗЛОД, да бъдат санкционирани с наказателни постановления, за да се приеме, че е допустимо да се релевират като нарушения. 4. С каква сила се ползват наказателните постановления в гражданското производство. 5. Необходимо ли е да са настъпили негативни последици за дружеството в резултат на поведението на изключвания съдружник, за да може да се квалифицира това поведение като нарушение, обуславящо действие против неговите интереси или неоказване на съдействие.
Ответникът по касация И. Я. И. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са били налице основания за изключване на ищеца като съдружник, тъй като писменото предупреждение за изключването му, съдържа твърде общи и неконкретизирани нарушения, някои от които изобщо не могат да се счетат за такива. Посочил е, че е без значение начинът на учредяване на дружеството, след като това не е довело до обявяването му за недействително в преклузивния едногодишен срок по чл.70, ал.2 от ТЗ, който е изтекъл, че липсват конкретни твърдения и доказателства самият ищец да е фалшифицирал документи на дружеството, както и че гласуването на съдружник по въпроси от дневния ред на Общо събрание на съдружниците е негово суверенно право и никой няма право да му разпорежда как да гласува, още по-малко да го предлага за изключване като съдружник, тъй като не е гласувал по определен начин. Изложил е съображения, че невнасянето на допълнителна парична вноска може да бъде основание за изключване по чл.126, ал.3, т.4 от ТЗ, само, ако дружеството е било взело решение за задължаване на съдружниците да направят такива вноски, но негласуването от съдружника за вземане на такова решение не може да се третира като неизпълнение на задължението му за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството или като действие против интересите на дружеството, а решение на общото събрание за допълнителни парични вноски може да се вземе само за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съгласно чл.134, ал.1 от ТЗ, а не и с оглед осъществяване дейността на дружеството изобщо. Стигнал е до извод, че твърденията за финансови нарушения касаят качеството на ищеца на бивш управител, а не на съдружник, като евентуалната му отговорност в този случай следва да се ангажира по реда на чл.145 от ТЗ – отговорността на управителя за причинени на дружеството вреди може да бъде основание за изключването му и като съдружник, но тя трябва да бъде несъмнено доказана в настоящия процес при условията на главно и пълно доказване досежно противоправното поведение, вината, вредите и причинна връзка между тях, а твърденията в случая са бланкетни, неконкретни и напълно недоказани. Относно твърденията за извършен от ищеца отстрел на диви прасета за лични нужди и по време на въведена забрана за лов, въззивният съд е счел, че тези нарушения е следвало да бъдат констатирани с констативни актове на длъжностни лица по чл.67 от ЗЛОД, въз основа на които да бъдат издадени наказателни постановления от лицата по чл.96, ал.1 от същия закон, каквито не са представени по делото, поради което твърденията са недоказани. В този смисъл и като е препратил към решаващите мотиви на първоинстанционния съд, въззивният е потвърдил първоинстанционното решение.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне. Както бе посочено основният решаващ извод за липса на основания за изключването на ищеца, е направен поради неуточняване в достатъчна степен на извършените от ищеца нарушения /квалифицирани от ответното дружество като неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите му/, в предупреждението за изключването му, съдържащо твърде общи, бланкетни и неконкретизирани нарушения. В този смисъл мотивите на съда относно обстоятелството, че не са налице и извършени от ищеца нарушения, представляват евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за основателност на иска, поради което отговорът въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №158 от 02.06.2015 г. по в.т.д.№240/2015 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.