Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 23.09. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3821 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б. срещу решение № 475 /07.03.2014 г. по гр.д. 3238/ 2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е отменено решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 17016 /2012 г. по допускане на делба на апартамент по отношение на квотите и вместо него е постановено друго, с което са определени други квоти (делбени части).
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Л. П. Т. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Като материалноправен въпрос жалбоподателят формулира следното: ОС Пловдив се е произнесъл по материално-правни въпроси, касаещи придобиването на недвижим имот в режим на СИО и индивидуална собственост, които имат значение за определяне на квотите в един делбен имот. Твърди, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Изложеното представлява твърдение за приложението на два правни института, а не конкретен правен въпрос, включен в предмета на разгледания спор, по смисъла на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
Доколкото при уточняване на въпросите (при приложение на т.1 от Т. /2010 г.) може да се приеме, че са изведени правни въпроси : дали е налице трансформация на лични средства – от продажба на апартамент, който е лична (индивидуална) собственост и дали придобитите в заем парични средства са попаднали в съпружеска имуществена общност.. (по приложението на чл.21 вр.чл.25,ал.2 и чл.19,ал.1 СК от 1985 г. (отм.), то такива въпроси са обуславящи.
В. съд е разрешил уточнените въпроси в съответствие с установената практика по прилагането на разпоредбите на чл.19 и чл.21 СК от 1985 г. (отм.) – че получените по време на брака заемни парични средства попадат в с.и.о., а паричните средства, придобити от продажбата на недвижим имот, придобит от един от съпрузите преди брака – са лични средства и при придобиването на недвижим имот по време на брака частта, придобита със заемните средства попада в с.и.о., а частта, придобита с лични средства представлява лична собственост.
От изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Също така : Жалбоподателят твърди, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, но не обосновава твърдението си съгласно приетото с т.4. на ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбоподателят не обоснова неяснота, непълнота, противоречивост на разпоредбите; наличие на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито изменения в законодателството и обществените условия, които да обосновават необходимост от осъвременяване на тълкуването й.
При липса на специалните предпоставки на чл.280,ал.1 т.т.1-3 ГПК също следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не е представила списък за разноски, нито доказателства, че е направила разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 475 /07.03.2014 г. по гр.д. 3238/ 2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2