1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр. София, 23.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2037 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК /редакция преди изменението със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015г./ във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Х. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. О. Д. срещу разпореждане № 2718 от 02.04.2015г. по в. гр. дело № 2585/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационна жалба, подадена от А. Х. Г. срещу решение № 2151 от 12.12.2014г. по гр. дело № 2585/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че предмет на исковата претенция са обективно и субективно съединени искове. Поддържа становище, че е предявен един иск за заплащане на неплатен наем за определен период в размер 18 076,60 лв., а не обективно съединени искове за заплащане на единадесет отделни месечни вноски всеки с цена по 1 717 лв. Частният жалбоподател се позовава и на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК. Моли разпореждането за бъде отменено като неправилно.
Ответникът Областна дирекция на МВР – П. чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт И. Иванова П. оспорва частната жалба и излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа становище, че са предявени множество обективно кумулативно съединени искове за незаплатени месечни наемни вноски, лихва за забава и консумативни разноски за електрическа енергия и вода и следващите им се лихви за забава, всеки от които с цена под 5 000 лв. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и разпореждането да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
За да върне касационната жалба на А. Х. Г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК като недопустима, Пловдивски окръжен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Обжалваното определение е частично неправилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010г. и преди изменението със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела. С въззивното решение – предмет на върнатата касационна жалба, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е признато за установено, че А. Х. Г. и „Ч.” Е., [населено място], [община] дължат солидарно в качеството си на отчуждител и правоприемник на заличения едноличен търговец [фирма] на Областна дирекция на МВР – [населено място] сумата 23 326,55 лв. въз основа на договора за наем на недвижим имот от 03.07.2012г., включваща следните суми: 18 076,60 лв. – неплатена наемна цена за м. юли 2012г. и за периода м. септември – м. юни 2013г. включително; 3 737,52 лв. – неплатени разходи за консумирана ел. енергия за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г.; 62,70 лв. – неплатени разходи за консумирана вода за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г.; 259,08 лв. – неплатен данък сгради за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г.; 207,50 лв. – неплатена такса за битови отпадъци за периода от 03.07.2012г. до 01.07.2013г.; 983,15 лв. – обезщетение за забавено плащане на наемната цена за периода 03.07.2012г. – 16.07.2013г., ведно със законната лихва върху сбора от главници от общо 22 343,40 лв., считано от 16.07.2013г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 12020/2013г. по описа на ПРС, ХІІ гр. състав, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото съдебни разноски.
Делото е търговско, тъй като заявените претенции произтичат от правоотношение, възникнало между А. Х. Г. като [фирма] и Областна дирекция на МВР – [населено място] по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, а именно договор за наем на недвижим имот, предоставен за ползване за търговска дейност – барче за обслужване на служители на МВР и граждани. С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 18 076,60 лв. – неплатена наемна цена за м. юли 2012г. и за периода м. септември – м. юни 2013г. вкл.; 3 737,52 лв. – неплатени разходи за консумирана ел. енергия за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г.; 62,70 лв. – неплатени разходи за консумирана вода за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г.; 259,08 лв. – неплатен данък сгради за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г.; 207,50 лв. – неплатена такса за битови отпадъци за периода от 03.07.2012г. до 01.07.2013г.; 983,15 лв. – обезщетение за забавено плащане на наемната цена за периода 03.07.2012г. – 16.07.2013г., ведно със законната лихва върху сбора от главници от общо 22 343,40 лв., считано от 16.07.2013г.
Искът относно неплатената наемна цена е над определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. – 18 076,60 лв. Направеното в исковата молба уточнение на неплатената част от дължимите наемни вноски за претендирания период от време не обуславя извод за 11 бр. искове за наем за всеки месец поотделно, а представлява уточнение на обстоятелствената част на исковата молба с оглед изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и необходимостта от защита на ответната страна. В посочената част въззивното решение подлежи на касационно обжалване. С оглед акцесорния характер на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер 983,15 лв. въззивното решение също подлежи на касационно обжалване.
Искът за дължимост на разходите, свързани с ползуването на отдадения под наем недвижим имот /консумирани ел. енергия и вода за определен период, неплатен данък и такса за битови отпадъци/ е под определения минимален размер от 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 12.01.2015г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е неправилно в частта относно исковете за дължимост на наем в размер 18 076,60 лв. и лихва за забава върху неплатения наем в размер 983,15 лв., поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивната инстанция за администриране на касационната жалба. В останалата част относно иска за дължимост на разходите, свързани с ползуването на отдадения под наем недвижим имот, разпореждането е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 2718 от 02.04.2015г. по в. гр. дело № 2585/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационна жалба, подадена от А. Х. Г. срещу решение № 2151 от 12.12.2014г. по гр. дело № 2585/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта относно исковете за дължимост на сумата 18 076,60 лв., представляваща неплатена наемна цена за м. юли 2012г. и за периода м. септември – м. юни 2013г. вкл., и сумата 983,15 лв. – обезщетение за забавено плащане на наемната цена за периода 03.07.2012г. – 16.07.2013г., заедно със законната лихва върху посочента главница.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за администриране на касационната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2718 от 02.04.2015г. по в. гр. дело № 2585/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационна жалба, подадена от А. Х. Г. срещу решение № 2151 от 12.12.2014г. по гр. дело № 2585/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта относно иска за дължимост на разходите, свързани с ползуването на отдадения под наем недвижим имот в размер общо 4 266,80 лв., от която сума 3 737,52 лв. – за консумирана ел. енергия за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г., 62,70 лв. – за консумирана вода за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г., 259,08 лв. – неплатен данък сгради за периода 03.07.2012г. – 01.07.2013г., 207,50 лв. – неплатена такса за битови отпадъци за периода от 03.07.2012г. до 01.07.2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.