О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1467/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. И. Р. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. Л. В. от [населено място], против въззивно решение №858/29.6.2011 г. по гр.д.№600/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №4608/28.12.2010 г. по гр.д.№13929/2009 г. по описа на Варненския районен съд, Х-ти състав, с което е уважен предявеният от И. Г. И. от [населено място] против Р. Л. В. от [населено място] иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, за сумата 7700 лева.
Въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд, че ответницата като съсобственик на процесния имот има задължение за участва в извършените ремонтни работи като поеме припадащия й се дял, съобразно квотата в съсобствеността, поради което следва да поеме половината от изразходваните от ищцата средства в размер на 7700 лева. Освен това е прието, че ответницата по иска не е представила доказателства и пред двете инстанции, от които да е видно извършване на плащане на процесната сума на ищцата, поради което наведените в жалбата доводи са неоснователни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решаващият съд се е произнесъл по материалноправни въпроси и процесуалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика. Като материалноправни въпроси се сочат тези за неправилното тълкуване и приложение на материалния закон относно природата и характера на иска, последиците от неговото уважаване, действието на решението с което същият е уважен. Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи такъв относно нарушението на процесуалното правило на чл.235, ал.1, във връзка с чл.12 ГПК, изискващо при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, и което той не е сторил. Прилагат се решения, подробно описани в изложението.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация И. Г. И., посредством процесуалния си представител – адв. Н., е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа въпроси, формулирани по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява опит за формулиране на бланкетни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на формулировките “за неправилното тълкуване и приложение на материалния закон относно природата и характера на иска, последиците от неговото уважаване, действието на решението, с което същият е уважен” и “относно нарушението на процесуалното правило…, изискващо при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните”, не представлява формулиране на въпроси по смисъла на посоченото тълкувателно решение, тъй като по всеки един законов текст, може да се формулира повече от един въпрос, независимо от това дали е материалноправен или процесуалноправен. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №858/29.6.2011 г. по гр.д.№600/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№25931/10.8.2011 г., подадена от адв. И. Р. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. Л. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: