О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 26.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело №387/2009 г.
Производството е по реда на чл.274,ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. Ч., с. Б., Пловдивска област, срещу определение от 05.07.2009г. по гр.дело № 1530/2009г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос относно приложение разпоредбата на чл.192,ал.1 ГПК за представяне на документи от трето неучастващо по делото лице в противоречие с практиката на ВКС и с тази на съдилищата. Въпросът е значение за точното прилагане на закона, както развитие на правото.
Ответникът по частната жалба „С” ЕООД оспорва жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 15.04.2009г. за прекратяване производството по гр.д. №3113/2009г. на Пловдивския районен съд по предявения от Д. К. Ч. срещу ответници – физически лица и «С. България» ЕООД иск за делба на земеделски земи. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил указанията, дадени му от районния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба – имотите, предмет на делбата да бъдат индивидуализирани, съобразно действащия план за земеразделяне и да бъде представено решение за възстановяване на собствеността върху тях, издадено в полза на наследниците на общия наследодател,съгласно успешно проведения от ищеца срещу ответниците-физически лица иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, въз основа на което ищецът черпи права в собствеността. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.192 ГПК, на която ищецът е основал искането си за задължаване на ОСЗ да издаде решение съгласно решението по иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и да го представи по делото, е неприложима, тъй като не се касае за намиращ се в трето неучастващо по делото лице документ.
Не са налице основанията на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Приложените решения към изложението, не сочат да са постановени по аналогични случаи. Самият жалбоподател също не е обосновал връзката им с поставения от него процесуален въпрос.
Не следва да се допуска касационно обжалване и в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос няма самостоятелно значение за изхода на делото, доколкото решаващите мотиви в обжалваното определение се отнасят до неотстранена нередовност на исковата молба във връзка с индивидуализацията на имота, съобразно действащия план за земеразделяне. Налице е трайна съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.153,ал.1 ГПК /1957г./, сега чл.192,ал.1 ГПК /2007г./, относно представяне на документи по делото, находящи се в трето лице. Този правен въпрос обаче е неотносим в случая към изискването за индивидуализиране предмета на иска. Трайната съдебна практика по приложението на цитираната разпоредба е съобразена от въззивния съд с оглед обстоятелството, че не се касае за намиращ се в трето лице документ, а за задължаването му да постанови решение по реда на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ и да го приложи в инициираното от ищеца делбено производство.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 05.07.2009г. по гр.дело № 1530/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.