Определение №500 от 26.4.2011 по гр. дело №1685/1685 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 500

[населено място] 26.04. 2011 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1685 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение от 17.05.2010г., постановено по гр.д.№237/2010г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение от 27.01.2010г. по гр.д.№982/2009г. на Районен съд-Разлог за уважаване на предявените от Е. Й. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. Й. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Е. Й. К., извършено на основание чл.330, ал.2, т.8 от КТ, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Историческия музей[населено място]”.
Въззивният съд е приел, че не се е осъществило приложеното от работодателя основание за уволнение, тъй като заеманата от ищцата длъжност директор на музей, който е самостоятелно юридическо лице, не е щатна длъжност в общинската администрация.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че въпросът за кръга на служителите по чл.107а, ал.1, т.4 от КТ, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбата на чл.107а, ал.1, т.4 от КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Общинската функция, изпълнението на която е несъвместимо с работа по трудово правоотношение в общинската администрация, е функцията на съветник в съответния общински съвет. Обстоятелството дали служителят заема щатна длъжност в съответната общинска администрация подлежи на установяване по конкретното дело. В случая въз основа на структурата и щатното разписание на общинската администрация е прието за установено, че служителката не заема щатна длъжност в общинската администрация.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.05.2010г., постановено по гр.д.№237/2010г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top