Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София,05.11. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.10.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 864 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Производството e образувано по касационна жалба на М. М. М. срещу въззивно решение № 1757 от 18.07.2017 г. по възз. гр. д. № 2371 /2017 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.124,ал. 1 ГПК, предявен от жалбоподателя срещу [фирма] за признаване за установено по отношение на ответника, че жалбоподателят е собственик на недвижими имоти – три апартамента, находящи се в жилищна сграда в [населено място].
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищеца М. М. М. върху три апартамента в жилищна сграда в [населено място], закупени за негова сметка, но от името на скрит пълномощник – П. Г. М., на основание договор за поръчка от 16.09.2005 г. Въззивният съд е изложил мотиви, че договорът за поръчка е сключен в изискуемата писмена форма с нотариална заверка на подписа и е произвел действие между страните по него. В изпълнение на договора за поръчка П. Г. М., в качеството на купувач, е сключил с продавача [фирма] договори за покупко-продажба на апартаментите, обективирани в нотариални актове от 16.09.2005 г.
С писмени споразумения, сключени на 30.10.2005 г. между ищеца, довереника П. М. и [фирма], ищецът М. М. е прехвърлил по реда на чл.99 ЗЗД правата си на доверител по договора за поръчка на [фирма], който е встъпил и в задълженията му по договора на основание чл.102 ЗЗД. В открито съдебно заседание на 17.06.2016 г. ищецът е представил три споразумения с посочена в тях дата 15.11.2005 г. за прекратяване на горепосочените тристранни споразумения, но с оглед направеното от ответника оспорване на достоверността на датите им, за достоверна е приета датата на представянето им по делото – 17.06.2016 г..
Довереникът П. Г. М. не е извършил отчетна сделка по договора за поръчка, а е учредил договорни ипотеки върху апартаментите в полза на [фирма] (О.), вписани в Имотен регистър на 21.08.2009 г. и 06.11.2009 г. След вписването на ипотеките, правото на собственост върху всеки от апартаментите е апортирано съответно в три новоучредени търговски дружества – [фирма], [фирма] и [фирма], едноличен собственик на капитала и учредител на които е бил П. Г. М.. Апартаментите са изнесени на публична продан, продължила от 10.06.2014 г. до 10.07.2014 г., на която са придобити от ответника [фирма] с три постановления за възлагане на недвижим имот от 18.07.2014 г.
Въззивният съд е приел за установено, че ответникът [фирма] е трето добросъвестно лице и по отношение на него договорът за поръчка няма действието по чл.292,ал.2 ЗЗД, тъй като не му е бил известен преди публичната продан, на която е придобил апартаментите. Договорът за поръчка е представен по изпълнителното дело с молба от месец 09.2014 г., поради което САС е приел, че договорът за поръчка не е произвел действие и спрямо ипотекарния кредитор О., който също не е знаел за съществуването му към датата на сключване на договорите за ипотека с предмет процесните апартаменти.
Въззивният съд е приел крайния извод, че искът е неоснователен, тъй като ответникът е придобил собствеността върху апартаментите.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага следните правни въпроси (дословно):
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? Жалбоподателят релевира твърдения за допуснато от въззивния съд противоречие по този въпрос с Решение № 445 /02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1733 /2010 г., IV г. о. и Решение № 443 /25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 166 /2011 г., IV г. о.
Въпросът е поставен във връзка с довода на жалбоподателя, че въззивният съд неправилно е приел, че за разлика от Споразуменията от 15.11.2005 г., които нямат достоверна дата, представените от ответника Споразумения от 30.10.2005 г. имат достоверна дата.
Както е посочено по-горе, САС е приел (стр.5 от мотивите към решението му), че не е направено оспорване на достоверността на датата на представените от ответника с отговора на исковата молба Споразумения от 30.10.2005 г., и са потвърдени като факти – сделки от ищеца с негова молба за о.с.з. на 17.06.2016 г. Съдът е приел, че при липсата на спор между страните за датата на съставянето , съществуването на документите и техните последици, няма основание съдът да се произнася по достоверността на тези споразумения.
Докато достоверността на датата на представените в о.с.з. на 17.06.2005 г. Споразумения, с вписана от тях дата – 15.11.2005 г. достоверността на датата на тези споразумения е оспорена своевременно от ответника в същото съдебно заседание, в което са представени – на 17.06.2016 г., поради което за достоверна е приета датата на представянето им по делото – 17.06.2016 г.
Изводът е, че въззивният съд е взел предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и е обсъдил и всички доводи на страните и по този начин е достигнал до извод, който е обусловил крайния изход на спора.
Затова настоящата съдебна инстанция приема, че въпросът е обуславящ, но е разрешен в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, включително цитираната от жалбоподателя, според която: Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; да обсъди в мотивите на своя акт доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се.
2. Следва ли съдът да формира правни изводи и да базира решението си на неосъществени процесуални права?
Въпросът не е обуславящ, тъй като видно от изложеното по-горе съдът е формирал правните си изводи въз основа на приетото за установено от фактическа страна, а не на база неосъществени процесуални права.
3. Когато се изменя договор, сключен в предвидената от закона форма, трябва ли актът за изменението да бъде сключен в същата форма, за да породи действието си?
Въпросът е във връзка с твърдението на жалбоподателя, че споразуменията от 30.10.2005 г., с които жалбоподателят е прехвърлил правата си по договора за поръчка от 16.09.2005 г. на [фирма], не са сключени във формата за валидност, предвидена в чл.292,ал.3 ЗЗД – писмена с нотариална заверка на подписите, а в обикновена писмена.
И този въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. САС е приел, че независимо от това кой е титуляр на правата на доверител по договора за поръчка от 16.09.2005 г., този договор няма действие по отношение на ответника, който е трето добросъвестно лице по него и не е знаел за съществуването му преди публичната продан, на която е придобил собствеността върху процесните апартаменти.
Жалбоподателят твърди наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или : При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна [фирма] за присъждане на разноски е основателно за сумата 7 900 лева, чието уговаряне и заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1757 от 18.07.2017 г. по възз. гр. д. № 2371 /2017 г. на Софийския апелативен съд, г.о..
Осъжда М. М. М. да заплати на [фирма] сумата 7 900 (седем хиляди и деветстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.