4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
[населено място], 06.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 519/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. П. против решение № 315/19.11.2018 г. по т.д.№ 533/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 354/19.06.2018 г. по т.д.№ 65/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против „Банка ДСК „ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК , за признаване за установено по отношение на ответника, че същият няма вземане към Е. П. П. , в размер на сумата от 165 533,51 лева / главница, лихви, разноски / , за които е образувано и висящо изпълнително дело № 20128220400038 по описа на ЧСИ М. С. – Ц., с район на действие Пловдивски окръжен съд. Касаторката оспорва правилността на въззивното решение, визирайки необсъждането от въззивния съд на решаващи, според нея , факти : неуведомяването й за образуването на изпълнителното дело, респ. липсата на редовно връчена й призовка за доброволно изпълнение и редовно уведомяване за всяко от последващо извършените изпълнителни действия, предвид връчване на призовките чрез бившата й свекърва, на напуснат от страната адрес и въпреки установен от съдебният изпълнител различен настоящ адрес на лицето . Доколкото липсва редовно връчена покана за доброволно изпълнение, според касаторката, не може да се приемат за редовно извършени и последващите изпълнителни действия, поради което и същите не прекъсват давността по отношение на вземането.
„Банка ДСК„ ЕАД оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване както на общия селективен критерий, така и на допълнителния – с бланкетното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и доколкото цитираните от страната съдебни актове не са задължителна съдебна практика .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Предявеният от Е. П. П. иск, с правно основание чл.439 ГПК, след прекратяване на производството в приетата му за недопустима част – с определение № 427/07.03.2018 г. по т.д.№ 65 / 2018 г. на Пловдивски окръжен съд – се основава на твърдение за изтекла в периода 09.01.2012 г. – 09.01.2017 г. погасителна давност, в хода на образуваното срещу нея , за събиране вземането на взискателя – „Банка ДСК „ ЕАД , изпълнително дело.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че първото от релевантните изпълнителни действия е разпореждане от 03.01.2012 г. , за налагане на запор върху възнаграждението на П. и на възбрани върху притежавани недвижими имоти, като със същите и последващо проведените публични продани / по две за всяка календарна година в периода 2012 г. – 2014 г. / , вкл. обявените за нестанали, както и с налагането на запор върху актуалното трудово възнаграждение на ищцата / предвид променена месторабота /, респ. с всяко едно от тези действия, на самостоятелно основание е прекъсвана давността по отношение вземането на взискателя, в съответствие със задължителните указания в ТР № 2 / 2013 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като последното изпълнително действие е наложения на 18.01.2017 г. запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, считано от тази дата до предявяването на иска – 30.01.2018 г. не е изтекла нито общата, нито кратката погасителна давност , съответно по чл.110 и по чл.111 б.”в” ЗЗД.
Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, в които е прието, че нередовното уведомяване на длъжника за всяко изпълнително действие по начало е ирелевантно, тъй като няма отношение към прекъсването на давността.Изтичането на давността се свързва с поведението – бездействието – на кредитора и е санкция за същото, а не за незаконосъобразно извършени от съдебния изпълнител действия.По отношение защитата на длъжника същите са единствено основание за ангажиране отговорността му за вреди / чл.74 ЗЧСИ /.По аналогични съображения съдът е приел, че е без значение неуспехът на част от изпълнителните действия / обявени за нестанали публични продани /. Отделно от това съображение, както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че ищцата е редовно уведомявана за извършваните изпълнителни действия, тъй като няма промяна в постоянния й адрес, вкл. след постановения развод със съпруга й и въз основа на бракоразводното решение относно ползването на семейното жилище . Част от съобщенията – упоменати по дати – същата е получила лично на постоянния си адрес, на който за друга част – също упоменати по дати – съобщенията е получила бившата й свекърва. Съдът е отчел липсата на отправено от длъжницата искане за уведомяване на различен от постоянния й адрес до 24.01.2017 г., когато е постъпила молба за уведомяването й чрез пълномощник.
В изложението по чл.280 ГПК са формулирани следните въпроси : 1/Следва ли да се приеме за надлежно и редовно връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 38 / 2012 г.- по описа на служебния архив на ЧСИ М. С. – Ц. , рег.№ 822, с район на действие Окръжен съд – [населено място] , като същата / П. Л. П. / не е от лицата, визирани в чл.46 ал.2 ГПК ? – въпросът обосноваван с цитирана практика – решения на състави на ВКС, в производства по Глава ХХІV ГПК – ”Отмяна„ ; 2/ Следва ли съдебният изпълнител по искане на взискателя „Банка ДСК „ ЕАД да връчи покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 38/2012 г. , съгласно императивната разпоредба на чл.38 ГПК ? – въпросът е обосноваван с определение № 565/28.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 577 / 2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС ; 3/Следва ли да се приеме, че при липса на надлежно и редовно връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 38/2012 г.,последващите връчени книжа – отново на П. П. , която не е от лицата ,визирани в чл.46 ал.2 ГПК , санират липсата на първоначалното връчване на призовка за доброволно изпълнение , ведно със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист ? – въпросът обосноваван с формално цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросите са фактологично формулирани, като непозволяващи универсален отговор по приложението на правна норма или принцип, а предпоставящи отговор с оглед конкретиката на спора, съобразно доказателствата по същия и при необходимост от съобразяване и на други, непосочени в съдържанието им, релевантни обстоятелства . Дори абстрахирайки се от фактологичността им, обаче, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като отговор относно редовността или не на връчването на призовката за доброволно изпълнение въззивният съд не е давал, нито изобщо е счел за релевантна редовността – досежно уведомяването на длъжника за всяко от последващо извършените изпълнителни действия, с които е приел, че всеки път е прекъсвана погасителната давност, на основание чл.116 б.”в” ГПК, съобразявайки задължителните указания в ТР № 2/2013 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно преценимите за приложението на разпоредбата изпълнителни действия. Изхождайки от целта на института на погасителната давност – санкция за бездействието на кредитора, съдът е приел, че достатъчно за прекъсването й е изходящо от взискателя искане за предприемане на конкретно изпълнително действие, каквито настоящият е предявявал периодично, в рамките на сочения от ищцата за релевантен период. Отговор на въпросите – как следва да се връчи призовката за доброволно изпълнение и при спазване на кои процесуални правила – е абсолютно без значение за промяна на правния резултат. При това съдът е коментирал изрично редовно лично уведомяване на ищцата – длъжник , на дати междинни спрямо датите на прието редовно уведомяване чрез лицето П. П., като само последното е предмет на отговор във формулираните въпроси.
Неудовлетворяване на общия селективен критерий е достатъчно за да се откаже допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315/19.11.2018 г. по т.д.№ 533/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: