ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 500
София, 07.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 7319/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Т. от [населено място] срещу решение от 22.7.2013 г по гр.дело № 380/2013 г на Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 363/30.4.2013 г по гр.дело № 3848/2012 г по описа на Шуменски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. М. Т. срещу [фирма] [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 4558, 20 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът подържа, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от КТ и моли да бъде допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10а от КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не взема становище по същата.
От данните по делото се установява следното :
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и от.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.От доказателствата по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът А. М. Х. е изпълнявал при ответника [фирма] [населено място] длъжността „ел.монтьор”.Трудовото правоотношение между страните е възникнало на 14.1.1997 г.На 2.5.1997 г Т. е подал молба за пенсиониране.С разпореждане № 0301109 от 25.6.1997 г считано от 31.12.1996 г му е отпусна пожизнена пенсия по чл.6 ал.1 от Закона за пенсиите за 21 години трудов стаж първа категория. Същото е прекратено със заповед № 1296/25.9.2012 г, считано от 3.10.2012 г на основание чл.328 ал.1 т.10а от КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел от правна страна, че е налице посоченото в уволнителната заповед основание по чл.328 ал.1 т.10а от КТ.За да се реализира правото на пенсия същото следва да възникне и да бъде упражнено, което в случая е станало считано от 31.12.1996 г.Датата на която е упражнено правото на пенсия по смисъла на чл.6 от ЗП, предхожда датата на сключване на трудовото правоотношение, поради което работодателят законосъобразно е приложил нормата на чл.328 ал.1 т.10а КТ ред.29.6.2012 г.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Изложението по чл.284 ал.3 от ГПК съдържа доводи за неправилност на решението, но те са ирелевантни в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК са предмет на производството по чл. 290 и сл. ГПК-виж чл. 293, ал. 2 ГПК.Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от горното не е налице посоченото касационно основание, тъй като разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10а от КТ е ясна, не се нуждае от тълкуване, практиката по нея е уеднаквена с постановени решения по чл.290 от ГПК и не се нуждае ос осъвременяване./ решение № 181 от 17.7.2013 г на ВКС по гр.дело № 1240812 на Трето ГО, Решение № 197 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 706/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 50 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 688/2012 г., III г. о., ГК.
С редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /по ДВ бр.46/2010 г в сила от 18.6.2010 г е предвидено, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работодателя по посоченото основание когато е въз след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Уеднаквена е съдебната практика по въпроса, че разрешената на военнослужещите пенсия по чл.6 от ЗП се приравнява на такава за осигурителен стаж и възраст по смисъла на КСО.В случая правото на пенсия на ищеца е възникнало считано от 31.12.1996 г и е де факто е упражнено от същата дата, поради което е неоснователно твърдението му, че уволнението му настъпило на основание чл.328 ал.1 т.10а от ГПК е незаконосъобразно.
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.7.2013 г по гр.дело № 380/2013 г на Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.