О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .500
София, 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 135/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. М. Ц. против решение №1319/22.10.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1946/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено с касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос и процесуалноправен въпрос,свързан с необходимостта от индивидуализация на имота,реституиран по реда ЗСПЗЗ и наличието на конститутивен ефект на решението на ПК,свързано с възможността за наличие на годен обект за защита с иск по член 108 от ЗС,които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение №1 по гр.д. №11/1997г. на ОСГК на ВКС,в което се приема,че индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии,които се явяват необходимите правни актове за определяне на реалните граници и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие,поради което с решението на ПК възниква качеството на обекта на собствеността-индивидуализация и затова то има конститутивно действие,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това,касаторът се позова на съдебна практика,формирана в постановени решения на ВКС и съдилища,долустоящи на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,по които е налице противоречиво решаване на горепосочените правни въпроси от значение за изхода на делото,а именно изискването за легитимация за собствеността върху земеделска земя по искове за собственост за наличие на позитивно решение на поземлената комисия,придружено със скица.
На второ място касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,във връзка с оземляването при действието на ЗТПС,предвид което се възстановява правото на собственост върху земеделски земи в зависимост от изплащането на дължимите вноски от оземлените и небоходимите протоколи, предвидени в този закона,във връзка с легитимацията в производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ,който е от значение за точното прилагане на закона,както и развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,съдът е приел за установено с оглед събраните по делото доказателства,че наследодателят на ищците С,поч.1979, е бил оземелен с протокол №619/28.03.1940г. на С. при отделението за поземлена собственост и комасация при Министерство на земеделието и държавните имоти,което е официален документ и макар и оспорено,с оглед доказателствената тежест за страната ,която го оспорва,в случая ответницата Ц,от последаната не са били предприети никакви действия за това. Съдът е посочил,че съгласно предвиденото в член 10 ал.11 от ЗСПЗЗ,в редакцията му към момента на постановяването на решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земите,принадлежали на наследодателя на ищците,включва възстановяването на тази собственост и на лицата,оземлени по ЗТПС,включително и на тези,които частично не са изплатили дължимите вноски,с изключение на отземлените. Съдът е посочил,че тази земеделска земя е била внесена от наследодателя на ищците в ТКЗС,причислена впоследствие към ДЗС- В. По отношение границите на възстановения на наследодателя на ищците процесен земеделски имот,макар и неописани пълно в решението на ПК,съдът се е позовал на данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,в която се посочва че със З. №РД-1-7706/68 от 2003г на СО”Б”-ЮГ е приет и влязъл в сила плана на новообразуваните имоти,към което заключение е приложена скица по комбиниран/помощен/ кадастрален план с отразяване на възстановения имот и на процесната част от него,която скица,приподписана от съда е неразделена част от решението,поради което съдът е стигнал до извода,че с оглед действащата разпоредба при постановяване на решението от ПК В. ,производството е еднофазно и е завършило с издаване на самия административен акт,който легитимира ищците като собственици на описания имот. По отношение на ответницата,с оглед доказателствата по делото,съдът е прие,че не е налице и не е осъществена трансформация на учреденото право на ползване в право на собственост по реда на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ,каквато процедура изобщо не е предприета от ответницата.
С оглед на поставените от касатора въпроси и изложеното в мотивите на съда,касационният съд намира,че не е налице при постановяване на въззивното решение произнасяне на съда по правния въпрос от значение за изхода на делото,свързан с индивидуализацията на реституирания имот,в противоречие със задължителната практика на ВКС,обективирана с горепосоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. Напротив това произнасяне на съда е в съответствие с тази практика,още повече че по делото е установена цялостната идентификация и индивидуализация на реституирания по реда на ЗСПЗЗ имот,включващ процесната част,както по площ ,така и по граници,съгласно влезлия в сила план на новообразуваните имоти.
Касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с произнасянето на съда по посочените правни въпроси и отразеното в цитираните съдебни актове,постановени по реда на отменения ГПК ,тъй като както вече бе посочено по-горе е налице годен обект за защита правото на собственост,какъвто е предмета на заявената от ищците претенция.
По отношение твърдението на касатора за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,формулираните от него въпроси,посочени по –горе,,са свързани с възражения по същество във връзка с оспорването на протокола по ЗТПС,което е останало недоказано. За да е налице това основание за допускане на касационно обжалване,разрешеният от съда правен въпрос от значение за изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г. по търк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,каквито аргументи липсват в изложението за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1319/22.10.2009г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д. №1946/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: