ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№500
София, 13.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1781/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” Е. гр. С. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 03.07.2009 год. по гр. д. № 1114/2009 год., с което е оставено в сила решение № 58 от 24.02.2009 год. по гр. д. № 11/2008 год. на Карловски районен съд, с което е призната за незаконна и отменена заповед № 14 от 26.11.2007 год. на „К” Е. гр. С., с която на М. А. З. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради нарушаване на трудовата дисциплина изразено в пълен отказ за изпълнение на трудовите задължения на 15, 16 и 19 ноември 2007 год., което възпрепятствало изпълнението на производствената програма на дружеството и затруднило работата на другите работници и служители в дружеството, деяния представляващи системни нарушения на трудовата дисциплина, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „монтажник” и „К” Е. е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 960 лв. със законна лихва от предявяване на исковата молба 08.01.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд е разрешил в противоречие с представена съдебна практика материалноправния въпрос – задължен ли е работодателят да установи, че е изпълнил разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК, ако другата страна не се е позовала на неизпълнението и. Представя съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 1458/2002 год., гр. д. год. и гр. д. № 748/2001 год. – всички по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, с което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата М. А. З. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 КТ материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като неспазване на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя е абсолютно основание за отмяна на заповедта като незаконна, без да се навлиза в разглеждане на спора по същество. С обжалваното решение съдът е приел, че в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че в рамките на дисциплинарното производство е поискал обяснения от ищцата по повод извършените нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание. Такива доказателства не са били представени – процесуално основание за отмяна на уволнението. Посочено е още по съществото на спора, че работодателят не е установил нарушението на трудовата дисциплина на дата 19 ноември 2007 год., необходимо за основателността на наложената санкция, поради „системни нарушения на трудовата дисциплина” по чл.190, ал. 1, т. 3 КТ, правно основание съдържащо се в заповедта.
Представената съдебна практика от жалбоподателя е в подкрепа на трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, а тя е в смисъл, че в задължение на работодателя е в рамките на дисциплинарното производство, преди налагане на дисциплинарното наказание да поиска обяснение от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина и да установи този факт по делото. Искането на обяснения от дисциплинарно наказания работник или служител е съществен елемент от дисциплинарното производство и неговото доказване не зависи от това, дали другата страна ще се позове на неизпълнеието му от работодателя. Това е така, тъй като липсата на покана за изслушване, респ. непоискването на обяснения от работника или служителя, прави дисциплинарното наказание незаконно и е абсолютно процесуално основание за отмяна на уволнението, без да е необходимо спора да се разгледа по същество.
В изложението е повдигнат и процесуалноправният въпроса – бил ли е длъжен съдът да укаже на жалбоподателя, че следва да докаже определени факти и обстоятелства по делото. Производството по предявеният иск е започнало и се е развило по време действието на ГПК от 1952 год. (отм.) – делото е образувано на 08.01.2008 год., когато проявлението на служебното начало (след реформата от 23.12.1997 год.) е силно ограничено. Израз това ограничение е отмяната на възможността съдът да подпомага страните при упражняване на техните процесуални права и попълване на делото с факти и доказателства, от което следва, че съдът не е бил длъжен да указва на ответника, че е в негова тежест е да докаже, че е спазил разпоредбата на чл. 193, ал. КТ.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените в изложението материалноправни и процесуалноправни въпроси не са разрешени с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което не са доказани изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 03.07.2009 год. по гр. д. № 1114/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ