О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1870/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Х., град С. баня, подадена от пълномощника му адвокат Е, срещу решение от 10.07.2009 г. по гр. дело № 101/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №591 от 11.11.2008 г. по гр.дело №705/2007 г. на Дупнишкия районен съд за отхвърляне като неоснователен предявения от К. А. Х. срещу Д. Й. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №52 от 07.07.2005 г. относно притежаваната от ищеца и прехвърлена 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. №2839, попадащ в парцел **** „а” „З” в кв. 61 по действащия ЗРП на гр. С. баня, целия с площ от 1 410 кв.м., при граници: УПИ *, улица, парцел ****Х, УПИ * и ПИ с пл. №2680, отреден за парцел **** „а” „З”.
Ответницата по касационната жалба Д. Й. К., град С., не е заявила становище.
Касационна жалба е постъпила и от Д. Й. К. срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за прогласяване нищожността на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 20.10.2005 г., оформен с нотариален акт №195, том ІІ, нотариално дело №380, рег. №4311 от 20.10.2005 г. в частта, с която К. А. Х. е прехвърлил на Д. Й. К. собствеността върху 1/3 идеална част от недвижим имот – УПИ *, попадащ в парцел **** „З” в кв.61 по плана за регулация на гр. С. баня, утвърден 1982 г., целият с улегулирана площ от 1140 кв.м., при граници: УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, поради липса на съгласие на прехвърлителя.
Ответникът по касационната жалба К. А. Х., град С. баня, оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че с пълномощно рег. №1306/24.03.2005 г., заверено от генералния консул на РБ в С. , Г. , К. А. Х. е упълномощил Д. Й. К. да го представлява пред всички държавни и общински органи във връзка с възстановяване собствеността върху наследствения имот на И. Г. и да извършва всякакви сделки на управление и разпореждане със същия имот. С това пълномощно Д. К. е извършила прехвърляне на притежаваните идеални части от К. А. Х. от описаните по-горе недвижими имоти. Според въззивния съд има овластяване от К. А. Х. на Д. Й. К. за извършване само на разпоредителната сделка, оформена с нотариален акт№52 от 07.07.2005 г., а няма овластяване за покупко-продажбата с нотариален акт №195 от 20.10.2005 г. Това е така, защото волята на представлявания е била да се приключи процедурата по възстановяване собствеността на един имот и същият имот да бъде прехвърлен. Към момента на упълномощаването процедурата по възстановяване на собствеността върху имота, предмет на нотариален акт №195 от 20.10.2005 г. – УПИ * е била приключила отдавна – още през 1998 г. и това било известно на К. А. Х.. Р. процедура по отношение на имота, предмет на нотариален акт №52 от 07.07.2005 г. е приключила на 13.04.2005 г.
По жалбата на К. А. Х.. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това след като в пълномощното липсва точно и конкретно описание на имотите, които впоследствие са продадени, дали има валидно съгласие при сключването на договорите за покупко-продажба. След като липсва конкретно описание на имотите при тълкуване на действителната воля на упълномощителя следва да се направи извод, че има упълномощаване само за действия, свързани с възстановяване на собствеността на имота, но не и за разпореждане с него. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решение №96 от 01.02.2002 г. по гр. д. №381/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и решение от 18.07.2005 г. по гр. д. №411/2005 г. на СГС. За второто решение няма данни да е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 10.07.2009 г. по гр. дело № 101/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационната жалба на К. А. Х.. Повдигнатите от касатора материалнолноправни въпроси обуславят изхода на делото, но те не са решавани противоречиво от съдилищата. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В случая представеното решението на СГС не е влязло в сила, а решението на ВКС е неотносимо, тъй като има различен предмет – за допустимостта на иск за обявяване нищожност на сделка при наличие на правен интерес. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са решени в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея и съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуването на сделките трябва да се търси действителната воля на страните като отделните изявления се схващат съобразно смисъла, произтичащ от цялата сделка. В случая като е съобразил тази практика въззивният съд е приел, че действителната воля на К. А. Х. като упълномощител е не само да овласти пълномощника си да извърши действия по приключване процедурата за възстановяване собствеността на имота, но и да се разпореди със същия имот. В желаните от него правни последици изрично е включено и извършването на всякакви сделки на управление и разпореждане с имота. Изискването за добросъвестност при тълкуването по чл.20 ЗЗД изключва възможността да се приеме, че пълномощното има действие само за едно от овластяванията в него и няма действие за другите.
По жалбата на Д. Й. К.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По тези причини Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 10.07.2009 г. по гр. дело № 101/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационната жалба на Д. Й. К..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.07.2009 г. по гр. дело № 101/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.