Определение №500 от по гр. дело №4815/4815 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 500
 
гр.София,25.06.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                     КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                                                          
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело  под № 4815/2008 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. Щ. И. от гр. Б. срещу решение № ІV-108/07.07.2008 год. по гр.дело № 465/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в разпоредбата на чл.208, ал.1, т.1 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, какъвто представлявал допустимостта на поисканите от нея доказателствени средства, но останали несъбрани по делото, въпрос, решен в противоречие със съдебната практика на ВКС и цитирана в решение от 09.05.1960 год. по гр.дело № 2096/1960 год. Касаторката твърди, че въззивният съд се бил произнесъл и по съществен материалноправен въпрос, каквото било правото на собственост на наследодателя, по отношение на процесния гараж от 32 кв.м., а освен това допуснал до делба и друг недвижим имот, с пл. № 2* находящ се в землището на гр. Б., м.”Б”, въпреки че такъв имот не е бил предмет на делба, въпроси, които са били решени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика на ВКС, цитирана от касаторката в решения по гр.дело № 1284/1993 год., по гр.дело № 935/2004 год., по гр.дело № 878/1994 год., по гр.дело № 8022/1954 год., по гр.дело № 2123/2001 год.
Касационният съд, след като обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, в изложението към касационната жалба, счита, че не е налице основанието, твърдяно от касаторката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: с молба на процесуалния представител на касаторката-адв. Кожухаров, постъпила в първоинстанционния съд на 27.11.2006 год. е оспорен произхода на ищцата по иска за делба – А. Щ. Г. , като произхождаща от общия наследодател Щ. В отговор на направеното оспорване, в съдебно заседание на 27.11.2006 год. първоинстанционният съд е открил производство по оспорване верността и съдържанието на удостоверение за наследници №/03.05.2005 год., издадено от община Б., в което А. Щ. Г. е посочена, като дъщеря и наследник по закон на Щ. К. Д. В съдебно заседание на 01.12.2006 год. съдът е уважил искането за издаване на съдебно удостоверение от С. голяма община за извършените записвания в Л. база данни „Н”, касаещи гражданската регистрация на А. Щ. В проведеното съдебно заседание на 15.01.2007 год. касаторката е оспорила и представения дубликат от удостоверение за раждане на А. Щ. , издадено от Община Б., в което за неин баща е посочен Щ. К. Д. С оглед на откритото производство и по този документ съдът е дал възможност на страните да представят доказателства. В проведените след това съдебни заседания – на 19.02.2007 год., на 05.03.2007 год. и на 28.03.2007 год., приключило по съществото на спора, съдът е указвал на страните да представят доказателства по откритите производства по оспорването. Съгласно действащия към този момент чл.154, ал.1, изр.първо от ГПК/отм./ тежестта на доказване неистинността на документа, който е официален свидетелстващ, пада върху страната, която го оспорва – т.е. върху касаторката. Обстоятелството, че и във въззивната си жалба тя е продължила да твърди неистинността на двата оспорени от нея официални документа, без да представи или да изиска отговор от С. община С. на издаденото вече съдебно удостоверение, въпреки ирелевантността на поисканото доказателство, тъй като ищцата А е родена в гр. Б., а не в гр. С., не вменява задължение на въззивния съд служебно да събира доказателства в този смисъл при изявеното становище на адв. К във въззивната инстанция, пред която не е поддържал искане за събиране и представяне на доказателства по откритите две производства по чл.154 ГПК/отм./. Позоваването на касаторката на решение № 1486/09.05.1960 год., постановено по гр.дело № 2096/1960 год. на ВС на РБ не установява практика на касационния съд, различна от изводите на въззивния съд, които са съобразени с процесуалната разпоредба на чл.154, ал.3, изр.първо ГПК/отм./, относно тежестта на доказване неистинността на официален свидетелстващ документ, която се носи от касаторката.
Неоснователен е и довода, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за правото на собственост на общия наследодател върху недвижимите имоти – гараж и поземлен имот № 2* защото за първия – отсъства конкретен нот.акт, а за вторият съществува нот.акт, но за имот с пл. № 2* какъвто не е заявен, като предмет на делба. Във въззивната инстанция самата касаторка е представила нот.акт за поправка на нот.акт № 123/1993 год., с която е коригиран номера на поземления имот, вместо № 2* да се чете № 2* О. това имотът е идентифициран във въззивното решение с коригирания номер и с изписване на границите му. За да обоснове изводи, че процесните два имота са били собственост на общия наследодател и са част от наследството, останало открито, със смъртта му през 2004 год. въззивният съд се е позовал на неоспорените от касаторката писмени доказателства – нот.акт № 16/1971 год. за дарение на ид.част от парцел, декларирането им приживе от самия наследодател и декларирането им в идеални части от касаторката, след неговата смърт.
Цитираните от касаторката решения, относно право на собственост върху недвижим имот, принадлежащ към наследството са неотносими за случая, защото касационният съд в тях е изразил становища по други спорове, по които приел недоказаност на правото на собственост. В този смисъл касационният съд счита, че въззивното решение е съобразено с практиката на касационния съд, изискваща установяване по категоричен начин на правото на собственост на наследодателя върху недвижимия имот и принадлежащ към наследството, с всички допустими от закона средства, обсъдени от въззивния съд, като достатъчни и убедителни.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решене № ІV-108/07.07.2008 год. по гр.дело № 465/2007 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на К. Щ. И. от гр. Б., с вх. № 11290/15.08.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top