О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Борис И. гр.д. № 652/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. Д. С. и Г. И. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 5/ 07.01.2009 г. по гр.д. № 1173/ 2008 г. С въззивното решение е обезсилено решение на Варненски районен съд по гр.д. № 4368/ 2007 г. в частта му, с която са отхвърлени исковете, предявени от касаторите против Н. И. Д. и К. И. Д. за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 14.11.2002 г. и производството по тези искове е прекратено. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от касаторите против Н. И. Д. и К. И. Д. искове по чл.108 от ЗС за предаване на владението на имота, продаден с нищожния договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че обжалваното решение в обезсилващата актът на районния съд част съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос, което е от значение за точното прилагане на закона. Става дума за това, дали при формулирани твърдения за нищожност на една правна сделка има предявен иск за установяване на тази нищожност, ако не е формулиран такъв петитум. В частта на въззивното решение, с която първоинстанционният акт е оставен в сила, според касаторите се съдържа произнасяне по съществен материален въпрос, който също е от значение за точното прилагане на закона – дали при прехвърляне на реална част от сграда, без да са налице изискванията по чл.202 от ЗУТ, сделката може да породи правни последици, или е нищожна. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация – Н. И. Д. и К. И. Д. – не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът дали при заявени твърдения за нищожност на един договор съдът е длъжен да постанови решение за установяване на недействителността, при липса на искане, действително е съществен. Обаче този въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие с разбиранията в доктрината и трайно установената практика. Когато се твърди, че една сделка не е предизвикала целените с нея последица поради абсолютната й недействителност, съдът трябва да установи недействителността в диспозитива на решението си само при направено искане. В конкретния случай такова искане няма. Ищците действително са изложили твърдения за нищожност на една сделка, но не са поискали установяването на нищожността, а са поискали направо ревандикация на вещта, която е била предмет на този договор. Така формулираните основания на претенцията им и петитум не налагат извод за нередовност на исковата молба, тъй като нищожността не се нуждае от изрично прогласяване и всеки може да се позове на нея при спор относно друго право. А след като ищците не са поискали изрично нищожността да бъде установена, то съдът се произнася по доводите за недействителност на сделката само в мотивите. Произнасянето в диспозитива е недопустимо поради липса на сезиране. В този смисъл е и решението, чието допускане до касационно обжалване се иска. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие със съдържанието на процесуалния закон и не се налага намесата на касационната инстанция за осигуряване на точното прилагане на същия.
Не се налага намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на правилото по чл.202 от ЗУТ. Въпросът за това, дали е валидно прехвърлянето на реална част от сграда, без за преустройството й да е одобрен инвестиционен проект, е съществен по смисъла на чл.280 от ГПК, тъй като обуславя крайния изход от спора. По този въпрос обаче въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в съответствие със съдържанието на закона. Дали етажите от сградата са юридически обособени в самостоятелни жилища би имало значение само за да се определи възможен предмет на транслиране ли са тези етажи. И тъй като преустройството на етажите в отделни жилища не само е възможно, но е и вече извършено такова, то сделката по сделката по прехвърлянето им не може да се явява нищожна. Направената във въззивното решение обосновка по същия въпрос не се отклонява от точното съдържание на закона и не налага изясняването на същия по реда на касационното производство.
Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 5/ 07.01.2009 г. по гр.д. № 1173/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: