О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София, 11.09.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2075/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 7871/04.09.2018 г. на „Персенк” АД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], обл. С., с която е поискано спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно решение № 181 от 27.06.2018 г. по т. д. № 210/2018 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 28 от 19.01.2018 г. по т. д. № 43/2017 г. на Смолянски окръжен съд за осъждане на „Хвойна” АД да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Хвойна” – [населено място], сумата 61 603.32 лв. – неизплатена стойност на доставена дървесина от временен склад по 23 бр. фактури, издадени по договор № 22/20.04.2012 г. и № 34/04.04.2013 г., ведно със законната лихва от 30.06.2017 г. до окончателното плащане, сумата 18 776.69 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017 г., и разноски по делото.
Молителят поддържа, че общият размер на присъдените с решенията суми възлиза на 91 843.66 лв. и че ищецът Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Хвойна” – [населено място], се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си, след което е образувал изпълнително дело за принудителното им удовлетворяване. Твърди, че на 03.09.2018 г. учредил в полза на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Хвойна” ипотека върху свой собствен недвижим имот с пазарна оценка 1 619 410 лв., която да послужи като обезпечение по чл.282 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение. Поради изложеното прави искане изпълнението на въззивното решение да бъде спряно по реда на чл.282 ГПК като се приеме, че учредената ипотека съставлява надлежно обезпечение по смисъла на чл.282 ГПК вр. чл.180, ал.2 ЗЗД.
С разпореждане от 05.09.2018 г. на съдия от Върховния касационен съд, изпълняващ функциите на ръководител на Търговска колегия на ВКС, са дадени указания на молителя в едноседмичен срок от уведомяването да представи платежно нареждане, удостоверяващо надлежно внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер, който при решения относно парични вземания съответства на присъдената сума. В срока за изпълнение на указанията е депозирана молба вх. № 7932/10.09.2018 г., с която молителят – чрез процесуалния си представител по делото адв. Д. Д., е уведомил съда, че „алтернативно на законовата възможност за представяне на обезпечение пред съд, съответстващо на присъдената с въззивното решение сума, на основание чл.180, ал.2 ЗЗД е учредена ипотека в полза на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Хвойна”, за което обстоятелство са представени доказателства. В молбата са посочени актове на ВКС, в които е прието, че е допустимо спиране на изпълнението по реда на чл.282 ГПК срещу учредяване на ипотека като надлежно обезпечение по чл.180, ал.2 ЗЗД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното :
С разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, което е обжалвано с касационна жалба в предвидения за това срок. За да бъде спряно изпълнението, обжалващата страна е длъжна да представи надлежно обезпечение. Понятието „надлежно обезпечение” не е дефинирано изрично в закона, но от текстовете на ал.2 и ал.3 на чл.282 ГПК, които уреждат начина на определяне на размера на обезпечението, следва категоричен извод, че за целите на производството по чл.282 ГПК надлежното обезпечение винаги е под формата на парична сума, която се депозира по специална сметка на Върховния касационен съд. Предназначението на депозираната сума е да служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от предприетото от длъжника касационно обжалване на въззивното решение, а в хипотезата на чл.282, ал.4 ГПК – като гаранция за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение, претърпени от носителя на признатото с въззивното решение право вследствие неоснователно предприетото от насрещната страна касационно обжалване на решението.
За разлика от обезпечителното производство, в което чл.391, ал.1, т.2 ГПК позволява да се допусне обезпечение на бъдещ или на вече предявен иск срещу представяне на гаранция съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД, процесуалната разпоредба на чл.282 ГПК не препраща към разпоредбите на чл.180 и чл.181 ЗЗД, уреждащи ипотеката като форма на обезпечение пред съд и способа за нейното учредяване. Съобразявайки липсата на изрично препращане, настоящият състав на ВКС намира, че разпоредбите на чл.180 и чл.181 ЗЗД са неприложими в производството за спиране на изпълнение по реда на чл.282 ГПК и не споделя посочената от молителя практика на състави на ВКС, Гражданска колегия, в която е прието, че учредяването на ипотека по чл.180 вр. чл.181 ЗЗД представлява надлежно обезпечение по смисъла на чл.282 ГПК, алтернативно на паричното обезпечение в размерите, определени съгласно чл.282, ал.2 – ал.5 ГПК.
В конкретния случай молителят „Хвойна” АД е обжалвал решение на въззивен съд, с което е потвърдено осъдително решение на първоинстанционен съд за парични вземания. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на решения за парични вземания е в размер на присъдената с решението сума. На молителя е предоставена възможност да представи доказателства за внасяне на надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, но той е отказал да внесе обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума с аргумент, че е учредил ипотека в полза на кредитора. Учредяването на ипотека не е предвидено в процесуалния закон като основание за спиране на изпълнението по реда на чл.282, ал.2 ГПК, поради което искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Персенк” АД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], обл. С., направено с молба вх. № 7871/04.09.2018 г., за спиране на изпълнението на въззивно решение № 181 от 27.06.2018 г. по т. д. № 210/2018 г. на Пловдивски апелативен съд по реда на чл.282 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :