О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
С. 12.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 371 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителите К. и Барач, чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 427 от 11.10.2016г. по в.гр.д. № 569 по описа за 2016г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 678 от 28.04.2016г. по гр.д.№ 5965/2015г. на Плевенски районен съд в частта относно иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, по който е отхвърлено искането за обявяване за недействителен по отношение на касатора договор за покупко-продажба от 25.04.2014г., обективиран в н.а. № 95 т.ІІ с рег.№ 2303 по д. № 204/2014г., с който Х. Б. Й. е продал на А. Д. И. 9/12ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в строителните граници на [населено място], [община]: а/. незастроен УПИ І-494 в кв.35 по плана на [населено място] с площ от 640 кв.м., б/. незастроен УПИ ІІ-494 в кв.35 по плана на [населено място] с площ от 800 кв.м., в/. УПИ ІІІ-494 в кв.35 по плана на [населено място] с площ от 1 200 кв.м., ведно с построените в него две стопански постройки и г/. УПИ ІV-494 в кв.35 по плана на [населено място] с площ от 1 600 кв.м., ведно с построените в него две жилищни сгради и двуетажна масивна стопанска постройка, като е обявил за влязло в сила решението относно предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД с предмет договор за дарение от Х. Б. Й. на А. Д. И. на 1/12 ид.ч. от същите четири имота от 25.04.2014г., обективиран в н.а. № 94 т.ІІ с рег.№ 2302 по д. № 203/2014г. и относно договор за покупко-продажба на идеални части от самостоятелен обект в сграда, сключен между Х. Б. Й. и К. Ц. Й. от 24.03.2014г., обективиран в н.а. № 20 т.ІІ с рег.№ 1081 по д. № 88/2014г.
Относно процесната възмездна сделка, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал – нито с преки, нито с косвени доказателства – че приобритателят, третото лице А. И., е знаел за причиненото увреждане на кредитора [фирма]. Изрично е посочил, че изводът за знание не може да почива на предположения. Липсата на доказателства купувачът да е кандидатствал по проект /въпреки твърденията, че земята му е била необходима за това/, липсата на доказателства реално да е владял имотите и да ги е декларирал, както и установените факти, че страните са от едно малко село, че продажната цена е близка до данъчната оценка и че страните са се споразумели с цел да избегнат предлагане на имотите на другия съсобственик съобразно разпоредбата на чл.33 ЗС, въззивният съд е възприел като недостатъчни, за да формират единен и непротиворечив извод за знание.
К., като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните два въпроса: 1. Допустимо ли е при иск по чл.135 ЗЗД, установяването на знание за увреждане по една възмездна сделка, да е на базата на косвени доказателства, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени решения № 13 от 19.02.2015г. по гр.д.№ 4606/2014г. на ІV гр.о., № 61 от 1.03.2016г. по гр.д.№ 4578/2015г. на ІV гр.о. и № 162 от 1.07.2014г. по гр.д.№ 7320/2013г. на ІІІ гр.о. и 2. Трябва ли второинстанционният съд да извърши самостоятелна проверка на събраните доказателства, както и да изложи фактически и правни съображения, относно кои доказателства кредитира и кои не?, по които се позова на противоречие на въззивния акт с решения № 212 от 1.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г. на ІІ т.о., № 68 от 24.04.2013г. по т.д.№ 78/2012г. на ІІ т.о., № 120 от 4.04.2013г. по гр.д.№ 964/2012г. на ІV г.о.и № 241 от 17.10.2012г. по гр.д.№ 850/2011г. на ІІ гр.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Настоящият съдебен състав независимо, че счита,че поставените от касатора въпроси съставляват общо основание за допустимост, намира че по тях касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не са разрешени в противоречие с установената /включително и с цитираната от касатора/ съдебна практика. Съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – противоречие с практика на ВКС е налице, когато поставеният от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с установената задължителна практика.
В случая по първия поставен въпрос – в цитираната от касатора практика единно се приема, че изводът за наличие на знание по чл.135 ал.1 ЗЗД е фактически и се извежда в зависимост от конкретно ангажираните по делото доказателства. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то следва да е такова, че да създава сигурно убеждение в съда относно истинността на съответното твърдение. Такова доказване може да се постигне и чрез косвени доказателства, но те трябва да създават такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, иницииран чрез съвкупността от доказани доказателствени факти, наистина се е осъществил. В конкретният случай, на базата на ангажираните доказателства, въззивният съд е приел, че ищецът /върху когото е доказателствената тежест/ не е установил по несъмнен начин наличието на знание. Касае се до процес на преценка на доказателства, който не може да бъде контролиран от касационната инстанция в настоящето производство по чл.288 ГПК. Установеното в създадената практика релевантно обстоятелство – да бъде извършена преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства съобразно ангажираните доказателства – е осъществено от въззивния съд. В този смисъл – и вторият поставен от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната практика, защото въззивният съд – видно от горепосочените мотиви – е извършил самостоятелна проверка на събраните доказателства, изложил е фактически и правни съображения, като е ясно кои доказателства е кредитирал, кои не е съобразил и въз основа на кои е извел изводите си. По същество доводите за касатора са за неправилност на направения от съда правен извод относно наличието на знание като изискуема предпоставка от закона за уважаване на предявения иск, но предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК /за които единствено касационната инстанция следи в това производство/ са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК, за които проверка може да се извършва единствено и само, ако се допусне касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 427 от 11.10.2016г. по в.гр.д. № 569 по описа за 2016г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.