О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 17.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.09.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 510/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1407/11.04.2012г.,подадена от Я. И. А. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат М. Р. М.,против решение №8/24.02.2012г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№311/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 06.10.2011г.,постановено по гр.д.№2282/201г. по описа на РРС,постановено в производство по член 344 от ГПК,в частта му за делба на недвижим имот,находящ се в [населено място],допуснат между съделителите,бивши съпрузи С. М. Г. и Я. И. А. при равни права и в частта му,с която е отхвърлена претенцията на Я. И. А. за установяване преобразуването на лично имущество и признаване на същата на по –голям дял от жилището в размер на 10730/16230 идеални части.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява/цитирам/:
„При решаване на правния спор състава на Окръжен съд [населено място] се е произнесъл по процесуално-правен въпрос и по материално-правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС,в противоречие с практиката на съдилищата в страната и по материално-правен въпрос,който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
І.Процесуално-правен въпрос
Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот в режим на СИО?
Даденото от Окръжен съд град Разград разрешение на поставения въпрос е в противоречие с установената практика на ВКС и на съдилищата в страната/Решение №116 от 07.02.1991г. по гр.д.№1403/1990г.,Іго,Решение №321 от 03.04.3009г. на ВКС по гр.д.№75/2008г.,Іго,ГК/В мотивите си съдебният състав на Окръжен съд Разград приема,че показанията на свидетеля Д. А. не следва да се кредитират,тъй като той бил брат на ищцата и бил заинтересован от изхода на делото.Така даденото разрешение не може да бъде споделено.Свидетелските показания следва да се ценят съвместно с всички останали доказателства по делото и едва тогава да се прецени дали същите са достоверни или не.”
Посочените съдебни решения са простановени от ВКС,по реда на отменения ГПК и като такива не са част от задължителната му практика,поради което следва да се отнесат и се преценят във връзка с наличието на хипотезата на член 280,ал.1,т.2 ГПК,според която правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение,трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
Видно от приложеното Решение №116/07.02.1991г. по гр.д.№1403/1990г. по описа на ВС,Іго,преобразуването на лично имущество на единия съпруг в част от придобитото в течение на брака може да се установява със свидетелски показания.Това дава отговор на първия поставен от касатора въпрос,и видно от решаващите мотиви на въззивното решение,такива доказателства са били допуснати и обсъдени от съда.Това не се отрича в изложението,въпреки поставения въпрос,като се цитира възприетата от съда оценка на свидетеля Д. А.-посочен от Я. А.,настоящ касатор,допуснат като такъв и разпитан в съд.заседание на 06.09.2011г. от първоинстанционния съд,и всъщност видно от съдържанието на изложеното цитирано по-горе,се правят касационни оплаквания за неправилна преценка на съда на тези доказателства по делото,което по своята същност представлява касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.Очевидно цитираната практика на ВКС,постановена по реда на отменения ГПК се явява неотносима в настоящия случай.
В раздел ІІ от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„Материално-правен въпрос
Приложим ли е института на частична трансформация на лично имущество по отношение на жилищен имот,придобит по силата на възмездна сделка,по която страни-купувачи са и двамата съпрузи.
Даденото от въззивния съд разрешение,че след като двамата съпрузи са легитимирани като страни-купувачи по договора за покупко-продажба и правото на собственост е придобито от тях в режим на СИО,правата на съделителя С. М. Г. били в пълен обем и искът за признаване на частична трансформация следвало да бъде отхвърлен,не може да бъде споделено.В този случай институтът на трансформация на лично имущество следва да бъде обявен за неприложим спрямо семейно имушество,а не в този смисъл са действащите норми на Семейния кодекс.Последният не ограничава приложното поле на трансформация на лично имущество,поради което считам,че е налице основание по смисъла на член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания от мен съдебен акт.”
С решаващите си мотиви,след анализ на доказателствата по делото,въззивният съд е стигнал до извода,че не се доказва по категоричен начин,твърдяната от съделителката А. трансформация на лично имущество,дарено от нейните родители и то само на нея,а не на семейството.На следващо място е отбелязано от съда,че имотът,предмет на делбата е придобит въз основа на договор за покупко-продажба,в който на страната на купувачите участват и двамата съпрузи,следователно правото на собственост е придобито от тях в режим на СИО,като и двамата имат принос в придобиването и този на съпругът-купувач следва да бъде зачетен в пълен обем.
С оглед съдържанието на изложението, цитирано по-горе,формулираните като правни въпроси в същото,са неотносими към решаващите мотиви на съда,същото се отнася и до посочената съдебна практика.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,респективно формулиране на неотносим такъв към решаващите мотиви на въззивния съд,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8 от 24.02.2012г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№311/2011г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: