О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №923/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. П. А. чрез пълномощника адв. Я. Я. срещу решение № 4795 от 25.10.2018г по в.гр.дело № 689/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3781 от 09.07.2018г на Районен съд-Разлог .В трудов спор за законосъобразност на наложено със заповед №РД19-13 от 27.11.2013г на Началника на РУ на МОН ,гр. Благоевград дисциплинарно наказание „уволнение”, искът на касаторката за неговата отмяна и за възстановяване на работа на длъжността „директор” на Разложка професионална гимназия ”Никола Стойчев” [населено място], е бил отхвърлен .
След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства Благоевградски ОС е приел за установено от фактическа страна , че с протокол №8089403-35/25.10.2017г на назначена от Министъра на образованието комисия , са констатирани многобройни нарушения в организацията на училищното обучение и при контролната дейност на директора на гимназията ,в.т.ч. на задълженията по чл.258 ал.1 ЗПУО, неспазване на държавните стандарти по чл.22ЗПУО,нарушение на редица нормативни финансово – административни изисквания при административно- управленската дейност ; отн.трудовите правоотношения, и назначенията на педагогическия и непедагогически персонал, при санкционирането на учениците ; по учебната дейност , провеждането на учебните занятия , при воденето на задължителна училищна документация и възложени дейности при управлението на имуществото на училището, всяко от които подробно конкретизирани по време, място и начин на извършване в периода 13.10.2016 г. –13.10. 2017г. и описани в 22 основни точки в заповедта за уволнение като съставляващи действия и бездействия на директора на Разложката професионална гимназия в нарушение на нейните основни задължения и на трудовата дисциплина. Въззивният съд решаващо е изтъкнал ,че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата не оспорва осъществяване от нейна страна на част от вменените й нарушения,описани в заповедта в раздел I от заповедта, т.1.2, т.2, т.3.1, 3.3, 3.5, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8.2, т.9.1 и 9.2, т.10, ,т.11.1 и 11.2, т.11.4, т.12,3, т.14, т.15, т.16.1; раздел II от заповедта т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6.1, 6.2 и 6.3 Не е възприел твърдението на ищцата ,че тези нарушения са допуснати при липсата на вина от нейна страна за осъществяването им,отхвърлил е довода за липса на вредоносен резултат от допускането им ,както и довода за липса причинна връзка между нарушенията, вредата и вината,като основни елементи, даващи възможност да се реализира дисциплинарна отговорност.
Въззивният съд е приел нарушенията за доказани позовавайки се на всички обстоятелства по делото, включително и с оглед показанията на изслушаните свидетели,на които трудовата функция се изразява в осъществяване на контрол върху дейността на други работници или служители Като взети предвид от съда са изтъкнати приложенията и справките към констативния протокол, връчен на ищцата и най-вече писмените обяснения на същата , дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признават нарушенията. Признанието на нарушението на трудовата дисциплина по този ред е оценено като извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти .Въззивният съд не е изключил възможността да се установи обратното,но решаващо е приел,че нарушения на А. са доказани като осъществени с нейни действия, а за част – с бездействие . Задълженията на директора са да планира,организира, ръководи и отговаря за държавната политика в областта на образованието,учебно – възпитателния процес, цялостната административно – управленска и финансова дейност в училището , да осъществява системен контрол върху този процес и резултатите от него.Доказателства и признанията на ищцата са обусловили извод ,че същата не е изпълнявала основните си трудови задължения, вменени й с трудовата характеристика по организация и контрол относно цялостната дейност на училището точно и добросъвестно, при това за продължителен период от време- повече от година. Налице е системност, за основанието по чл.190, ал.1, т.3 КТ съставомерна е съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността на три или повече разнородни нарушения, което в случая е налице. Характера на нарушенията на трудовите задължения на ищцата, като директор на учебно заведение, изключват извод за липса на вредни последици от неизпълнението им, доколкото те пряко, непосредствено и в изключително голяма степен негативно са повлияли правилното протичане на учебния процес в училището, което е ръководила , върху качеството на образователния процес и върху спазването на образователните стандарти. Съдът е изложил и съображения по доводите на касаторката ,че няма вина за нарушенията. Квалификацията на въззивния съд е за противоправни и виновно извършени от нея системни нарушения, при условието на груба небрежност Ищцата е съзнавала осъществяването им, но е допуснала извършването им , при това – при условието на системност.
В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1, т.3 ГПК по няколко въпроса предвид твърдението на касатора , че въззивният съд не е обсъдил по отделни пунктове възраженията на ищцата като жалбоподател и няма обстоен анализ на събраните доказателства – не е посочено на кои от доказателствата дава вяра и на кои не ,поради което е неясно как е стигнал до извода за наличие на нарушение. Поради това се изтъква и чл. 280 , ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението Не е обсъдено изтъкнатото от ищцата по една от точките в заповедта ,че не е имало основание да се спре стипендия на ученик сирак, т.е не е нарушение,че стипендията не е била спряна. Съдът не е посочил кои точно са нарушените норми ,очевидно неправилно е приетото ,че ищцата не оспорва констативния протокол предвид изрично заявеното пред съда , че ищцата го оспорва по съдържание .Още с исковата молба е заявено ,че ищцата не е извършила нарушенията по заповедта и при тази позиция на касаторката съдът се позовава на признание .
Формулираните по основанието на чл. чл. 280 ал.1, т.3 ГПК правни въпроси са : 1.Задължен ли е въззивният съд точно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка , ако по делото са събрани противоречиви доказателства , мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не , кои възприема и кои не ? 2. Правилно ли съдът приема ,че не е налице оспорване на извършените нарушения от ищеца при случай че в исковата молба е посочил изрично : ”в този смисъл аз оспорвам факта ,че са налице дисциплинарни нарушения ,такива каквито са описани в заповедта”и допълнително: „заявявам че оспорвам това доказателство – консативния протокол, досежно съдържанието му за констатираните в него нарушения „ 3.Правилно ли съдът приема , че ищецът не е поискал да докаже претенциите си към протокола , след като в молба от 02.04.2018г е поискал многобройни доказателства и дали въобще доказателствената тежест е върху него 4.Правилно ли съдът приема, че е налице безсъмнена установеност на извършените нарушения при условие,че не е обсъдил поотделно събраните доказателства и не е установил на кои основава решението си.
Основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК се поддържа с оглед извод на БОС,че служителят трябва да докаже направените от него възражения срещу изводите в констативния протокол , т.е да опровергава съдържанието му , в трудово дело.Въпросът се сочи като разрешен в противоречие с практика на ВКС, според която доказателствената тежест се носи от работодателя.Изтъква се определение №980/2012г по гр.д № 227/2012г ІІІ г.о .
Ответникът по жалбата РПГ„Никола Стойчев ” [населено място] оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор.В случая са налице системни нарушения и е неоснователно твърдението че въззивният съд не е обсъдил доказателствата , нито относно нарушенията е нарушено изискването за възлагане доказателствената тежест на работодателя. Няма противоречие с практика на ВКС по въпроса. Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване поради противоречиво разрешаване от въззивния съд на въпроса за доказателствената тежест при установяване на нарушенията на трудовата дисциплина в трудовия спор за законосъобразност на дисциплинарно уволнение ,когато нарушенията са констатирани с протокол от проверяващи органи.Доказателствената тежест е за работодателя в трудовия спор, както се поддържа и от защитата, но обжалваният съдебен акт не съдържа противното правно разрешение. Касаторът игнорира напълно доказателственото значение на обясненията по чл.193 КТ, когато от фактическа страна действията или бездействията, вменени като нарушения се признават , но се изтъкват възражения по оценката на фактите като основание за дисциплинарна отговорност , за квалификацията на поведението като нарушение или се поддържа липса на вина, или вреда .
Като влага във въпроса разрешения, каквито въззивното решение не съдържа и като извежда значението на въпроса от теза за ирелевантност на признания относно факти в писмените обяснения – което е противно на застъпеното в практиката на ВКС принципно разрешение ,че при доказване на нарушенията се вземат предвид и тези признания , защитата не аргументира основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК .
Обосновка на цитираното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е предложена в изложението – по всички поставени в тази връзка въпроси . В отговор на първия от въпросите е налице установена практика на ВКС, включително тълкувателна, с която въззивното решение е съобразено и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК не е налице.Следва да се добави, че в настоящия случай не са били събрани противоречиви доказателства както се постулира във въпроса , за да се изтъква на кои от тях съдът основава решението си и на кои не .
Останалите въпроси интерпретират превратно изводите на въззивния съд. Тези изводи са изградени в обратна на възприетата от касатора последователност : не липсата на оспорване е обосновала извод за извънсъдебно признаване на факти, а след като е налице извънсъдебно признаване на факти, е преценено доколко се поддържа оспорването им от страната в процеса , като от анализа на обстоятелствената част на исковата молба е прието, че се оспорват предимно изводите на проверяващите и дисциплинарния орган.При поставянето на останалите въпроси касаторът необосновано счита, че защитата му с иска е била възприета от съда като липса на съдебно оспорване.По отношение на констативния протокол – като частен писмен документ, заявеното от ищцата „оспорване на съдържание” не е произвело процесуални последици и не е променило доказателствената тежест за установяване на засвидетелстваните обстоятелства.Доказателствена тежест на ищцата за опровергаване съдържание на свидетелстващ документ не е възлагана .Съдът е посочил съвкупността от доказателства при преценката си,включително отчитайки извънсъдебното признаване на фактите ; включително че в обясненията ищцата не е отричала ,че се касае за нейни нарушения като директор на гимназията при фактическите констатации на проверяващите, които нарушения в своя обем са достатъчни за да се направи извод за системен характер, за естеството и признаците им от обективна и субективна страна и за съответствието на наложеното наказание по тежест .
Предвид вече изложеното, Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема поддържаната от защитата обосновка на основание по чл. 280 , ал.2 ГПК , като същевременно не намира,че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба претендира разноски установени в размер на 1200 лева за адвокатска защита.Сумата е пратена по банков път Разноски се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 4795 от 25.10.2018г по в.гр.дело № 689/2018г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда Г. П. А. от [населено място] да заплати на Разложка професионална гимназия ”Никола Стойчев” [населено място] сумата 1200 лева разноски в настоящето производство
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .