3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 501
С., 02.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7359/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от А. П. чрез пълномощник адв. Р. Н. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1753 от 14.08.2013 г. по в. гр. дело № 4753/2012г. на Софийски апелативен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на В. Б. А. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойка в размер на 23014,73 лв. и на Надежда Г. В. и А. Г. А. също на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойка в размер на сумата от по 5753,68 лв. на всеки един от тях, уговорена с договор за учредяване право на строеж върху поземлен имот, сключен на 28.05.2008 г. с нотариален акт № 121, том І, рег. № 2137, дело № 116/2007г. на нотариус с рег. № 493.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – какъв е начина и механизма за определяне цената на отстъпено право на строеж при претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и правилно ли е данъчната оценка на това ограничено вещно право да служи на съда като стойностна величина при определяне размера на неустойката; ако се дължи неустойка по договор за отстъпено право на строеж, към коя дата следва да бъде изчислена тази неустойка – към дата на учредяването на правото на строеж или към предполагаемото неизпълнение на договора от страна на изпълнителя и допустимо ли е възложителите по договора за учредяване право на строеж да бездействат при настъпила промяна поради смъртта на единия от тях, да препятстват изпълнителя при оформянето на документи и да се домогват да черпят права от собственото си бездействие. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалвано.
Ответниците В. Б. А. Надежда Г. В. и А. Г. А. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 92, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси с обжалваното решение са разрешени при точно прилагане на закона.
Въпросът относно определяне цената на правото на строеж е пряко свързан с определяне размера на неустойката. Разрешението дадено с обжалваното решение е съобразно уговореното в договора за учредяване на правото на строеж.
Прието е, че уговорената от страните неустойка е определена като стойност, чиято парична величина се изчислява в процентно отношение към цената на правото на строеж или в стойност равна на тази цена по данъчна оценка на всички обекти в сградата фиксирана на 34522,10 лв. към момента на учредяване на правото на строеж. Жалбоподателят е поддържал, че размера на неустойката следва да бъде изчислен върху данъчната оценка на правото на строеж за имотите, които собствениците на терена получават като обезщетение, видно от оплакванията им във въззивната жалба, което не е възприето от съда, тъй като противоречи на уговорките в договора за отстъпено право на строеж – при виновно неизпълнение на поетите с договора задължения, изпълнителят да изгради със свои средства, труд и материали в срок от 18 месеца от даване на строителна линия и ниво и акт за въвеждане в експлоатация (акт 16) на сградата и да предаде на възложителите конкретно посочените обекти в уговорена степен на завършеност, той дължи при забава повече от три месеца еднократна неустойка в размер на стойността на правото на строеж.
С обжалваното решение даденият отговор на въпроса за бездействието на ищците проявено при подписване на акт 15, поради смърт на единия от възложителите е съобразен с Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи – строителят не е отправил покана до възложителите за съставянето му, за да приложи последиците при неявяване на представител, като в допълнение съдът е посочил, че актът е останал неподписан не само поради неявяване на възложителите, но и поради неизпълнени съгласно поръчката СМР от изпълнителя, т. е. преценката за бездействието на възложителите по съставянето на документи свързвани с приемане на работата по договора за строителство има отношение към степента на изпълнение на поетите с договора задължения от изпълнителя, който е фактически и не подлежи на обсъждане в настоящето производството.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Значение за точното прилагане на закона и развитие на правото има този въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде или осъвремени съдебна практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Изложението не съдържа съображения от такъв характер, напротив след всеки поставен въпрос следва обсъждане на факти и обстоятелства по делото оценени според жалбоподателя неправилно с обжалваното решение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1753 от 14.08.2013 г. по в. гр. дело № 4753/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ