О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 20.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.07. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №193 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] , чрез юрисконсулт Н. К., с вх.№24988 от 04.11.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, срещу Определение № 2538/30.09.2011 г. по ч.гр.д.№2014/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО,VІІ състав, с което, след отмяна на разпореждане от 16.03.2011 г. по ч.гр.д.№4733/2011 г. на Пловдивския районен съд за постановяване незабавно изпълнение на Заповед №3421 от 16.03.2011 г. и издаване на изпълнителен лист, е оставено без уважение искането на касатора за незабавно изпълнение на посочената Заповед и издаване на изпълнителен лист, като е обезсилен издаденият вече изпълнителен лист, с който [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и К. А. Г. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата 193 131.45 евро главница по договор за банков кредит от 30.10.2009 г., договор за поръчителство от 25.10.2010 г., сумата 3 122.90 евро договорна лихва и сумата от 2 269.73 лв. договорена наказателна лихва, както и законната лихва върху главницата. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.417, т.2 ГПК, защото представените и описани в заявлението документи установяват ликвидността и предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договора за банков кредит.
Ответниците оспорват допустимостта на частната жалба, а по същество- нейната основателност, претендират разноски.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на Пловдивския районен съд за постановеното незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК и издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. То е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитието на самото заповедно производство.
С оглед изхода по делото в полза на ответниците по частната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като в срока за отговор не са представили доказателства за направени от тях разноски в настоящето производство. Съгласно полученото от тях на 13.03.2012 г. допълнително съобщение с приложено изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, срокът за отговор по чл.276, ал.1 ГПК е изтекъл на 20.03.2012 г. Списък за разноските и договор за правна помощ са представени едва с допълнителния отговор на ответниците, подаден чрез куриер на 02.05.2012 г.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], срещу Определение № 2538/30.09.2011 г. по ч.гр.д.№2014/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО,VІІ състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: